Все едно беше дръпнал ръчката на някакво устройство. Само за миг изражението на Станли премина от агонизираща мъка към това на професионална експертиза.
— Индустриално значи? Като не се броят специалните карфици, изготвени за изложения и панаири като например Гигантската Карфица от 1899 г., бих казал, това вероятно ще е Широкоглавата Свръхдълга Номер Три, известна като „Пилето“, произвеждана за дантелоплетачния пазар от видния карфичар Джосая Долдръм. Ръчно заострени и с неговата запазена марка — сребърна главичка с микроскопично гравирано изображение на петле. Смята се, че преди смъртта му са произведени по-малко от сто броя. Според „Каталог на карфиците“ на Хюбърт Паяков отделните екземпляри варират между петдесет и шестдесет и пет долара, сър, в зависимост от състоянието им. Една Широкоглава Свръхдълга Номер Три би била гвоздеят на колекцията на всяка истинска карфичена глава.
— Е аз само… натъкнах се на това тук на улицата — каза Олян и изтегли от ревера си една от сутрешните си покупки. — Вървя си аз по Пазарска Улица и я гледам между две павета. Рекох си че изглежда необичайно. Като за карфица де.
Станли отблъсна все още суетящия се Грош и грижливо взе карфицата от пръстите на Олян. В другата му ръка като по вълшебство се появи много голяма лупа. Стаята затаи дъх, докато карфицата беше подложена на задълбочено изследване. Накрая вдигна изумено очи към Олян:
— Вие сте знаели? И сте я забелязали на улицата? А пък аз си бях помислил, че не разбирате нищо от карфици!
— О, не и истински сериозно, само се бях поувлякъл като момче — каза скромно Олян и махна пренебрежително с ръка, колкото да намекне, че е бил толкова глупав, че да превърне някакво си ученическо хоби в пристрастие за цял живот. — Знаеш как е… някой друг стар месингов Империал, една две странности като слепнат чифт или двуглавка, от време на време някое пликче смесени карфици за проба… — Слава на боговете, мислеше си той, за уменията му в скоростното четене.
— О, в тях никога няма нищо струващо си — изтъкна Станли и отново включи на лекторски глас. — Въпреки че повечето карфичени глави действително започват с някоя случайно придобита лъскава авангардна карфица и със съдържанието на кутиите за карфици на бабите им, ха-ха, пътят към изграждането на истински ценна колекция не минава през простото пилеене на пари в най-близката карфичарска лавка, о, в никой случай. Всеки дилетант може да стане „цар на карфиците“ с достатъчно разходи, обаче за същинската карфичена глава истинското удоволствие е в дебненето, в карфичните изложения, разпродажбите по частни къщи и, знае ли човек, може някое случайно проблясване в сметта да се окаже добре запазен Дабълфаст или непокътната двуостра. Както се казва: „Като видиш карфица и си я вземеш, цял ден ще си имаш карфица“27.
Олян замалко не изръкопляска. Това повтаряше почти дума по дума написаното от Дж. Ланюго Оулсбъри във въведението към труда му. И, което беше много по-важно, той вече беше завързал нерушима дружба със Станли. Сиреч, поясни по-тъмната му страна, Станли се беше завързал дружба с него. Паниката на младежа беше изцяло изместена от насладата от карфиците и той вдигна новата си придобивка към светлината.
— Великолепна е — възкликна той, забравил за всякакви ужаси. — Чиста работа като чисто нова карфица! В класьора ми вече има подготвено местенце чакащо само нея, сър!
— Да, като си помисля, защо не.
Главата му беше по цялата стена… Някъде тук имаше заключена врата, от която Олян нямаше ключ. Четирима от предшествениците му бяха станали покойни предшественици тъкмо в тази сграда. И нямаше измъкване. Да си генерален началник на пощите си беше работа за цял живот — по един или друг начин. Ето защо Ветинари го беше натресъл тук. Трябвал му е някой, която да не може да напусне и който по случайност да може да бъде напълно прежален. Кой го беше грижа, ако Олян фон Ментелик умреше? Та той вече беше мъртъв.
И тогава той се постара да не мисли за г-н Помпа.
Колко ли още големи ще да работят за свободата си, служейки на града? Дали нямаше някой г-н Резачка, току-що изваден от ямата с талаш, където е прекарал сто години? Или г-н Търнокоп? Може би някой г-н Секира? И дали един от тях не е бил там, когато оня последния карък е намерил ключа от заключената врата, или поне някой свестен шперц, и тъкмо когато се е канел да я отключи, зад него някой на име да речем г-н Чук, да, о, богове, точно така, е вдигнал юмрук за внезапен, окончателен, терминиращ удар?
27
Има английско детско стихче гласящо: „Като видиш карфица и си я вземеш, цял ден късмет без майтап ще поемеш, като видиш карфица и я подминеш, цял ден навсякъде все ще се минеш“. — Бел.пр.