Той се загледа в огъня и някъде изпод сплъстената му брада една усмивка си запробива път навън.
— Може пък да опита да мине Обиколката — рече той накрая. — Мине ли я Обиколката, никой дума напреки не ще мож’ д’ каже. И тогаз и аз всичко ш’си му кажа! Тъй всичко ш’си застане по местата! А пък не я ли изкара той докрай, значи поначало не е бил замесен от началник-пощенско тесто! Станли? Станли!
Станли се събуди от карфичените си сънища:
— Да, г-н Грош?
— Имам някои поръчки за теб, м’чето ми.
А ако той не е замесен от началник-пощенско тесто, добави Грош в дълбочината на скърцащия си ум, така ще си умра като младши пощальон…
Не е лесно да чукаш на врата, като същевременно отчаяно се стараеш да не вдигнеш шум, така че най-накрая Хрупърт Конскипръж се предаде и просто замахна с чукчето. Шумът отекна по пустата улица, но никой не се подаде от прозореца си. Никой на тази конкретна улица нямаше да се покаже от прозореца си, дори ако ставаше дума за убийство. В по-бедните квартали хората поне щяха да излязат да позяпат или пък да се включат.
Вратата се отвори.
— Добър вечер, шър…
Конскипръж се промъкна набързо покрай чворестата фигура в тъмния вестибюл и отчаяно замаха на слугата да затвори вратата:
— Затвори я де, човече, затвори я! Може да ме следят… Ама че работа, ти не си ли Игор? Да не би Мангизов да може да си позволи Игор?
— Чудешно уможаключение, шър — каза Игор и надникна в ранния вечерен здрач. — Вшичко е чишто, шър.
— Затвори вратата, за боговете! — проплака Конскипръж. — Трябва да се видя с г-н Мангизов!
— Гошподарят провежда едно от неговите малки шоарета, шър. Ще видя дали може да бъде обежпокоен.
— Някой от другите да е тук? Те дали… Чакай, какво е шуарет?
— Малко шъбиране, шър — отговори Игор и изсумтя. Гостът вонеше на спирт.
— Соаре значи?
— Именно, шър — рече безстрастно Игор. — Мога ли да вжема ижвънредно жабележимия Ви дълъг плащ ш качулка, шър? Ще бъдете ли толкова добри да ме пошледвате във фоайето…
И изведнъж Конскипръж се озова сам в голяма стая, пълна с дебнещи сенки, свещи и дебнещи очи и затворена зад него врата.
Очите принадлежаха на портрети в големи прашни рамки, изпълващи стените от край до край. Според слуховете Мангизов направо си ги купил, при това не само картините. Казваха, че той купил също и всички фамилни права към тях, с имената и делата им, изредени в списъци и така се екипирал за една нощ с чудесно родословие. Това звучеше леко обезпокоително дори и за Конскипръж. Всички лъжеха за прадедите си, това си беше нормално. Да ги купиш беше малко стряскащо, но този тъмен първичен стил толкова подхождаше на Гепи Мангизов.
Купища слухове се бяха нароили за Гепи Мангизов, откакто хората го забелязаха и започнаха да се питат: „Кой е Гепи Мангизов? И що за име е това Гепи?“ Едно беше сигурно — той организираше големи партита. От онзи вид партита, които ставаха част от градската митология (Вярно ли е онова за кълцания дроб? Ти беше ли там? Ами когато той докара тролска стриптизьорка и трима души скочиха от прозореца? Ти беше ли там? Видя ли го? Вярно ли е? Ти беше ли там?). Изглежда половината Анкх-Морпорк е била там, мъкнейки се между масите, бюфета, дансинга, игралните маси, като всеки гост изглежда е бил следван от мълчалив и услужлив лакей, натоварен с поднос питиета. Някои казваха, че той имал златна мина, други се кълняха, че бил пират. А той определено изглеждаше като пират, с дългата си къдрава черна коса, със заострената си брада и с превръзката на окото си. Говореше се, че си имал дори и папагал. Явно слухът за пиратството би могъл да обясни очевидно бездънното му богатство, както и факта, че никой, ама абсолютно никой не знаеше нищичко за него от преди пристигането му в града. Някои се шегуваха, че той сигурно си е продал миналото, също както си е купил ново.
Бизнес похватите му определено бяха пиратски, това Конскипръж го знаеше. Някои от онези неща…
— Дванайсет и половина процента! Дванайсет и половина процента!34
След като се увери, че в действителност не е получил сърдечния удар, който очакваше през целия ден, Конскипръж прекоси стаята, клатушкайки се точно като човек, който е обърнал чашка-две, само колкото да си поуспокои нервите, и вдигна тъмно-червения плат, който покриваше, както се оказа, клетка с папагал. Беше си зелено какаду, подскачащо френетично по прелката си.
— Дванайсет и половина процента! Дванайсет и половина процента!
Конскипръж се ухили.
34
Папагалът на Дългия Джон Силвър от „Острова на Съкровищата“ на Стивънсън в оригинала казва „Pieces of eight!“, сиреч „Осминки!“, има се предвид една осма от златен долар (целият долар е бил твърде голяма сума и хората са намирали за по-практично да го цепят на осминки). Тъй като доларът се дели на сто цента, тоест като цяло сто процента, една осма от сто процента ще бъде точно дванадесет и половина процента. — Бел.пр.