— Бързината да ти бъде достойнството, Олян фон Ментелик! Върни светлината! Отвори вратите! Не спирай вестоносците в служебния им дълг!
Олян погледна надолу и видя златна светлина, избликваща някъде откъм краката му. Излизаше на искри от върховете на пръстите му и започваше да го изпълва отвътре, наливаше се в него като хубаво вино. Усети как краката му се издигат над подиума. Думите го вдигнаха и леко го завъртяха.
— В началото бе Словото, но що е словото без вестоносец, Олян фон Ментелик? Ти си Началникът на Пощата!
— Аз съм Началникът на Пощата! — извика Олян.
— Пощата трябва да се придвижи, Олян фон Ментелик! Твърде дълго сме били задържани тук.
— Аз ще придвижа пощата!
— Ще придвижиш ли пощата?
— Ще я придвижа! Ще я придвижа!
— Олян фон Ментелик?
— Да?
И думите нахлуха като ураган, вихрейки пликове в искрящата светлина, разтърсвайки палатата до основите й:
— Избави ни! Достави ни!38
Глава шеста
Мънички картини
— Г-н Ментелик? — чу се гласът на г-н Помпа.
Олян погледна нагоре към светещите очи на голема. Трябва да има някакъв по-добър начин за събуждане сутринта. Някои хора се оправяха с часовник, мътните го взели. Той беше легнал на дюшек направо на пода, завит с мухлясал чаршаф в новоизринатия си апартамент, вонящ на вехта хартия. Всеки сантиметър от тялото му го болеше.
Като през мъгла чу как г-н Помпа му докладва:
— Пощальоните Ви Очакват, Сър. Пощенски Инспектор Грош Спомена, Че Вероятно Ще Желаете Да Ги Изпратите Както Се Полага, Като За Първи Ден.
Олян замига към тавана:
— Пощенски инспектор ли? Произвел съм го направо в пощенски инспектор?
— Да, Сър. Бяхте Окрилен От Благородни Пориви.
Спомените от снощи най-предателски се сбраха и затанцуваха специалния си номер на прочутата сцена на Голямото Излагане на Века.
— Какви са тези пощальони? — попита накрая той.
— Братството На Ордена На Пощата. Стари Мъже, Сър, Но Корави. Сега Са Пенсионери, Но Всичките Се Записаха Доброволци. От Часове Са Тук И Сортират Пощата.
Значи съм наел тайфа дъртаци, по-стари дори от Грош…
— А да съм направил още нещо?
— Държахте Изключително Вдъхновяваща Реч, Сър. Аз Специално Бях Особено Впечатлен, Когато Изтъкнахте, Че „Ангел“ Значи Просто Вестоносец. Малцина Знаят Това.
Олян на леглото се опита бавно да напъха юмрука си в устата си.
— А, И Още Обещахте Да Върнете Големите Люстри И Хубавото Полирано Гише, Сър. Те Бяха Много Впечатлени. Никой Не Знае, Къде Са Се Дянали.
О богове, вайкаше се наум Олян.
— Обещахте Да Върнете И Статуята На Бога, Сър. Това, Ги Впечатли Още Повече, Предполагам, Защото Тя Очевидно Е Била Претопена Преди Много Години.
— А да съм направил нещо снощи, което да предполага, че съм бил с всичкия си?
— Извинете, Сър? — не разбра големът.
Олян обаче си спомни светлината и шепота на пощата, който беше натъпкал ума му със… знание, или спомени, които той изобщо не си спомняше да е придобивал.
— Незавършени истории — промълви той.
— Да, Сър — подтвърди най-спокойно големът. — Говорихте За Тях В Подробности, Сър.
— Наистина ли?
— Да, Сър. Казахте, Че…
… че всяко недоставено писмо е отрязък от време-пространството, на което му липсва единият край, малък сгъстък от усилия и чувства, реещ се напосоки. Натъпчеш ли милиони от тях на едно място и те ще сторят това, което се предполага да правят писмата. Ще комуникират и ще променят естеството на събитията. Ако са достатъчно много, ще изкривят вселената около себе си. Всичко това се стори смислено на Олян. Или поне не по-малко смислено отколкото всичко останало.
— А… наистина ли се издигнах във въздуха всред златно сияние? — попита той.
— Сигурно Съм Пропуснал Това, Сър — отговори г-н Помпа.
— Имаш предвид, че не съм, нали?
— В Известен Смисъл Бяхте, Сър — каза големът.
— Но не и в ежедневния обикновен смисъл, нали?
— Все Пак Бяхте Озарен От Вътрешен Огън, Сър. Пощальоните Бяха Извънредно Впечатлени.
Очите на Олян се спряха върху крилатата шапка, метната небрежно на бюрото.
— Никога няма да мога да осъществя чак такива очаквания, г-н Помпа — сподели той. — Това, което те искат е светец, а не някой като мен.
— Но Може Би Те Имат Нужда Съвсем Не От Светец, Сър — изтъкна големът.
Олян седна и чаршафът се плъзна надолу.
— Къде са ми дрехите? — мина към следващия проблем той. — Сигурен съм, че ги бях прибрал спретнато на пода.
— Всъщност Се Опитах Да Почистя Вашия Костюм С Изличител За Петна, Сър — докладва г-н Помпа. — Но Тъй Като Той Практически Представляваше Само Едно Голямо Петно, Целият Костюм Беше Изличен.
— Харесвах си го този костюм! Можеше поне да го запазиш за парцали или нещо подобно.
— Съжалявам, Сър, Предположих, Че По-Скоро Парцалите Трябваше Да Се Пазят От Вашия Костюм. Във Всеки Случай Изпълних Вашата Заповед, Сър.
— Каква заповед? — попита с подозрение Олян.
— Снощи Поискахте От Мен Да Ви Намеря Костюм, Подобаващ На Началник На Пощата, Сър — каза големът. — За Щастие Колегата Ми Шевнамашина 22 Работи В Шивачница За Сценични Костюми. Закачих Го На Вратата.
Големът беше намерил дори огледало. Е, не много голямо, но достатъчно за Олян да разбере, че ако се беше облякъл още една идея по-изтупано, щеше да е умрял от въпросното тупане.
— Леле-мале — смая се той. — Ел Дорадо, а?
Костюмът беше от злато, или от каквото там използват актьорите вместо злато. Олян тъкмо се беше наканил да протестира, но бързо премисли.
Добрите костюми бяха полезно нещо. Сладкодумният език не беше от голяма полза в съчетание с дрипави панталони. И хората щяха да забелязват не самия него, а костюма, който щеше направо да осветява улиците. Ами че хората ще трябва да си слагат черни очила, за да го видят. А несъмнено той си го беше поискал.
— Колко е… — той се поколеба. Единствената подходяща дума беше: — … високоскоростен! Имам предвид, че изглежда, че всеки момент ще запраши нанякъде.
— Да, Сър. Шевнамашина 22 Е Майстор. Обърнете Внимание Също На Златната Риза И Вратовръзка, За Да Са В Комплект С Шапката, Сър.
— Ъ, не би ли могъл да го помолиш да стъкми нещо малко по-мрачно? — Олян заслони очи с длани, за да не го ослепят собствените му ревери. — Да нося, когато не искам да осветявам отдалечени обекти, а?
— Ще Се Заема Незабавно, Сър.
— Отлично — заключи Олян, мигайки на светлината от ръкавите си. — Да вървим да ускорим придвижването на пощата, а?
38
В оригинала „Deliver us!“, което е точно викът на израилтяните към Бога при изхода им от Египет. Deliver значи едновременно „избавям“ и „доставям“. — Бел.пр.