Някак си на Олян това му изглеждаше познато. Той слушаше с тъга. Пътуването във времето в крайна сметка беше само един вид магия. Ето защо покрай него винаги все нещо се прецакваше.
Тъкмо заради това имаше пощальони с реални крака. Тъкмо заради това щракалките бяха низ от скъпи кули. Като стана дума, тъкмо затова селяните обработваха нивите, а рибарите хвърляха мрежи. О, разбира се че можеше да се направи всичко и с магия, ама разбира се. Махваш с вълшебната пръчица, блясват звездички и ето ти прясно изпечен самун хляб. Можеше да направиш така, че рибите сами да изскачат от морето направо сготвени. После обаче, все по някое време, все по някакъв начин, магията ще ти изпрати сметката си, която непременно ще се окаже по-голяма, отколкото можеш да си позволиш.
Тъкмо затова магията беше оставена на магьосниците, които знаеха как да се оправят с нея безопасно. Основната задача на магьосниците беше да не правят изобщо никаква магия. Но не поради неумение, а да не я правят, когато биха могли да я правят. Всеки невежествен глупак беше в състояние да не може да превърне някого в жаба. Но се изискваше доста ум за да се въздържиш да го сториш, след като разбереш колко е лесно. На света имаше места, пазещи спомена за времената, когато магьосниците не са били чак толкова умни. По много от тях никога вече няма да порасне трева.
Във всеки случай в цялата тази работа имаше някаква неизбежност. Хората искаха да бъдат измамени. Наистина вярваха, че може да се намери самородно злато, въргалящо се на земята, че този път може пък да намерят дамата40, че някак си по изключение пръстенът със стъкълцето може пък да излезе автентичен диамант.
Думите изригваха от г-н Грош като поща, натъпкана в процеп в стената. Някой път машината произвеждала по хиляда копия от едно и също писмо, друг път запълвала стаята с писма от следващия вторник или следващия месец или следващата година. Понякога излизали писма, които не са били написани, или биха могли да бъдат написани или някой е възнамерявал да ги напише, или пък такива, които хората се кълнат, че навремето били написали, въпреки че не са, обаче всички те придобиваха някакво призрачно битие в някакъв чудноват невидим свят на писмата, а машината ги правеше реални. Щом като все някъде в мултивселената би могъл да съществува всеки един възможен свят, значи все някъде ще съществува и писмо, което би могло да бъде написано. Все някъде то е било подадено в пощата. И ето че тук изникваха писма от днешна дата, които се оказваше, че не били от нашата днешна дата, а такива, които биха били изпратени, ако се променеше някаква дребна подробност в миналото. И, както казаха магьосниците, изобщо нямало значение, че машината била изключена. Тя си съществувала и работела в множество други настоящета, така че била в действие и тук поради… следваше дълго изречение, което пощаджиите не можеха да разберат, но било изпълнено с думи като „портал“, „многоизмерно“ и „квант“, като последната дума присъствала нееднократно. Не могли да го разберат, но все нещо е трябвало да направят. Защото никой не би могъл да достави всичката тази поща. И така стаите почнали да се препълват…
Магьосниците от Невиждания Университет41 били живо заинтригувани от проблема, също като доктори, въодушевени от новооткрито вирусно заболяване — пациентът е благодарен за проявения интерес, но би предпочел те да излязат с някакво лечение и да спрат да го ръчкат. Та значи магьосниците казали, че машината не можела да бъде спряна и със сигурност не бивало да бъде разрушена. Разрушаването на машината щяло да доведе до прекратяване на съществуването на цялата вселена наведнъж.
От друга страна пощата продължавала да се натрупва в Пощата, така че един ден Главен Пощенски Инспектор Гръмогласов взел че дошъл в машинната зала с един голям чук, заповядал на всички магьосници да се разкарат и млатил машината, докато не спряла да бръмчи.
Писмата най-сетне престанали да изникват. Това било голямо облекчение, но пък Пощенската Служба си имаше Правилник, така че Главният Пощенски Инспектор бил привикан пред Началник Пощите Кауърби да отговаря защо е допуснал да рискува унищожението на цялата вселена наведнъж. Според пощаджийската легенда г-н Гръмогласов отговорил:
40
„Намери Дамата“ или „Следвай Дамата“ е разпространен вариант на играта „Тука има — тука нема“, само че с карти. Също като във всички други варианти на „Тука има — тука нема“, в играта участват минимум един професионалист и минимум един балък. Както личи от името, задачата на балъка е да налучка коя от трите карти е дама. Между другото, естеството на тази игра може много да помогне за правилното разбиране на естеството на появяващата се в други романи на Тери богиня, известна като Дамата. — Бел.пр.
41
Въпреки твърдо установилата се преводаческа традиция реших, че е крайно време да се поправи старата неточност. Университетът на магьосниците в Анкх-Морпорк не е точно Невидим Университет, а е Невиждан Университет. Unseen University, а не Unvisible, както щеше да е „невидим“. — Бел.пр.