— И по ваше време ли е имало големи зелени зъбати неща? — попита Тропс.
— По-Големи. По-Зелени. По-Зъбати.
— А богинята Цзол? — обади се Олян.
— Не Питай.
Настъпи неловко мълчание. Олян обаче знаеше как да го наруши.
— И точно вие ли ще решавате дали той е пощаджия? — рече той меко.
Пощальоните за кратко си зашепнаха нещо и Грош се обърна пак към Олян:
— Пощаджия и половина е той, г-н Ментелик. Изобщо не сме знаели. Момците казват, тъй де, то си е чест, сър, да, чест е д’ работим с него. Така де, ам’че то си е… като история, сър. То е като… такова…
— Казвах ли аз, че Орденът има голямо минало, казвах ли? — намеси се Джими Тропс, грейнал от гордост — Ам’че пощаджия е имало още в самата зора на времето! Кат чуят другите, че си имаме член от толкова отдавна, ам’че другите тайни общества направо ш’ позеленеят като… като…
— Като големи зъбати неща? — подсказа Олян.
— А така! И с аверите му няма проблем, щом ш’ изпълняват заповеди — заключи щедро Грош.
— Благодаря ви, господа — каза Олян. — А сега ни остава да се погрижим само — той кимна към Станли, носещ две големи тенекии с лазурно синя боя — за техните униформи.
Половин час по-късно, с още незасъхнала докрай боя, всеки съпроводен от човешки пощальон, големите излязоха по улиците. Олян гледаше как главите на хората се обръщат. Следобедното слънце се отразяваше от лазурното синьо, а Станли, боговете да го благословят, беше намерил и гърненце златна боя. Честно казано, големите бяха впечатляващи. Блестящи.
На хората трябваше да им се даде зрелище. Дадеш ли им зрелище, докарал си ги до половината път до където искаш да стигнат.
Един глас зад него му каза:
— „Както вълк към кошара се впуска, така / Пощаджията идеше с пищна войска, / Легиони блестящи в злато и лазур…“44
За един момент само, за едно трепване време, Олян си помисли: „Пипнаха ме, тя знае. Някак си е разбрала.“ После мозъкът му се намеси. И той се обърна към г-ца Миличкова:
— Като бях малък си мислех, че легиони са някакъв вид доспехи, г-це Миличкова — усмихна й се той. — Представях си как войските по цяла нощ си ги лъскат.
— Колко мило — г-ца Миличкова си запали цигара. — Виж, ще ти пратя останалите големи колкото се може по-скоро. Разбира се, може да изникнат проблеми. Стражата обаче ще е на наша страна. В нея има свободен голем45 и те си го харесват. Макар че там няма значение от какво си направен, защото постъпиш ли в Стражата, Командир Ваймс ще се погрижи да станеш прилично ченге. Той е най-циничното копеле, ходило някога под слънцето.
— Ти смяташ, че той е циничен? — изуми се Олян.
— Да — каза тя и пафна с цигарата. — Както сигурно подозираш, това практически е професионално мнение. Все пак благодаря ти, че нае момчетата. Не съм сигурна дали разбират какво значи да „харесваш“ нещо, но им харесва да работят. А и Помпа 19 изглежда има високо мнение за теб.
— Благодаря ти.
— Аз лично мисля, че си шарлатанин.
— Да, предполагах, че мислиш така — каза Олян. Богове, г-ца Миличкова хич не беше лесна. И досега беше срещал жени, които не можеше да очарова, но те бяха къртичини в сравнение със скованите от ледници висоти на Връх Миличкова.
Беше дошло време да се действа. Точно както трябваше да бъде. Беше дошло време за игра. Точно както трябваше да бъде. Не играеш, не…
Той извади от джоба си пакета със скици на марки.
— Какво мислите за това, г-це М… Всъщност, как Ви наричат приятелите Ви, г-це Миличкова?
А наум Олян каза „Не знам“ тъкмо когато жената казваше:
— Не знам. Какво е това? Носиш си лустрото в джоба за по-лесно, що ли?
О, значи, това си е игра и той току-що беше поканен да се включи.
— А, надявам се, че ще станат лустро след като се гравират на мед — каза той скромно. — Това са моите скици за новите марки. — И той й обясни идеята си за марките, докато тя преглеждаше листата.
— Тази с Ветинари си я бива — отбеляза тя. — Знаеш ли, че той си боядисва косата? А това какво е? А, Кулата на Занаята… колко човешко. Долар значи? Хъм. Да, доста са добри. Кога смяташ да започнеш да ги използваш?
— Всъщност имах намерение да се измъкна в града докато момчетата са заети и да обсъдя гравирането с Тиймър и Спулс.
— Добре. Те са прилична фирма — одобри тя. — Шлюз 23 им върти машинарията. Държат го чист и не лепят бележки по него. Ходя да проверявам всички наети големи всяка седмица. Свободните много настояват на това.
44
Това са началните стихове на баладата на Джордж Гордон Байрон „Гибелта на Синахериб“ (оригиналът на стихотворението може да се намери примерно тук: http://www.kalliope.org/digt.pl?longdid=byron1999041118; а българският превод примерно тук: http://www.chitanka.info/lib/text/6681), само че с пищната си войска там идва не пощаджията, а асириецът. Има се предвид походът на асирийския цар Синахериб срещу Йерусалим през 681 г. преди новата ера. Падането на Йерусалим очевидно било неминуемо, но през нощта цялата „пищна войска“ била поразена с божествена намеса. Сиреч отново се подтвърждава, че от г-ца Миличкова човек надали ще чуе мили думи. — Бел.пр.
45
Дорфъл, първият свободен голем и основател на Сдружението. Историята за неговото освобождаване е в романа „Глинени крака“. — Бел.пр.