— За да се уверите, че не ги малтретират ли? — попита Олян.
— За да се уверя, че не ги забравят. Няма да повярвате колко предприятия в града имат по някой голем някъде по имуществото си. Обаче не и Голямата Магистрална — допълни тя. — Не искам да работят там.
В това изказване имаше желязна нишка.
— Ъ… защо? — попита Олян.
— Има гнусотии, в които дори и голем не бива да работи — отвърна г-ца Миличкова със същия стоманен тон. — Те са морални същества.
Та-ка, помисли си Олян, тук имаме някакъв зъб, а?
Устата му междувременно изрече:
— Би ли искала да вечеряш днес?
За едно тупване на сърцето време г-ца Миличкова беше изненадана, но не и наполовина толкова изненадана, колкото самият Олян. После природният й цинизъм се завърна:
— Обичам да вечерям всеки ден. С теб? Не. Имам да свърша някои работи. Но благодаря, че попита.
— Няма проблем — каза Олян, леко облекчен.
Жената се огледа в отекващата зала:
— Не те ли побиват тръпки от това място? Сигурно е възможно и да се поосвежи някак с малко тапети на цветя и повечко напалм.
— А, все ще се оправим, щом като ни е писано — отговори бързо той. — Най-важното е да се задвижат нещата колкото се може по-бързо. Да покажем, че сме в бизнеса.
Те се загледаха в Станли и Грош, търпеливо сортиращи в края на купчината, дръзки изследователи в подножието на пощенската планина. В сравнение с белите баири те бяха джуджета.
— Да знаеш, ще ви отнеме цяла вечност да ги разнесете всичките. — Г-ца Миличкова се обърна да си ходи.
— Знам — каза Олян.
— Но има едно нещо за големите — добави г-ца Миличкова от вратата, докато светлината отвън я осветяваше чудато. — Тях не ги е страх от „цяла вечност“. Не ги е страх от нищо.
Глава седма
Гробище за думи
Г-н Спулс в стария си вмирисан на масло и мастило офис беше много впечатлен от този странен младеж със златния костюм и крилатата шапка.
— Вие определено си разбирате от хартията, г-н Ментелик — каза той, докато Олян прелистваше мострите. — Удоволствие е да срещнеш клиент, който разбира. Винаги използвай правилната хартия и ти е чиста работата, винаги съм го казвал.
— Важното е да направим марките трудни за фалшифициране — отбеляза Олян, прехвърляйки още няколко мостри. — От друга страна марката за пени трябва да ни излезе доста под пени!
— Водните печати са точното нещо за Вас, г-н Ментелик — препоръча г-н Спулс.
— Да, но не е невъзможно да се подправят — каза Олян и припряно добави. — Тъй са ми казвали.
— О, не се безпокойте, г-н Ментелик, ние знаем всичките номера! В крак сме с последните нововъведения, няма шега! Химични анулирания46, тавмични сенки, мастила със забавено действие, каквото ви душа поиска. Извършваме доставка на хартия, гравьорски, че и печатарски услуги за някои от водещите фигури в града, макар че естествено нямам правото да Ви разкрия кои са те.
Той седна на изтърканото си кожено кресло и задраска нещо на лист хартия. После каза:
— Така значи, можем да ви направим двадесет хиляди от еднопенсовите марки, негланцирани, самозалепващи се, на два долара за хиляда парчета, включително предпечат. За незалепващи се цената е с десет пенса по-ниска. Разбира се, ще трябва да си намерите някого да ви ги нареже.
— Защо, не можете ли да го направите това с някаква машина? — попита Олян.
— Не. Няма да стане тази работа с толкова ситни нещица. Съжалявам, г-н Ментелик.
Олян извади от джоба си руло кафява хартия и го разгърна:
— Познато ли Ви е това нещо, г-н Спулс?
— Ама това да не е хартия за карфици? — грейна г-н Спулс. — Ех, като си спомня само! Старата ми колекция трябва да е още някъде на тавана. Винаги съм си мислил, че може да струва един два-гроша, освен ако…
— Гледайте внимателно, г-н Спулс — прекъсна го Олян, хващайки внимателно хартията. Станли винаги забождаше карфиците си с почти ненормална точност, така че и с микрометър не можеха да се направят по-добре.
Хартията леко се разкъса по редицата от дупки. Олян погледна Спулс и вдигна вежди:
— Всичко опира до дупките. Няма ли си дупка, нищо не е…
Минаха три часа. Повикани бяха майстори. Сериозни мъже по гащеризони правеха нещо на стругове, други запояваха някакви неща, пробваха ги, ту нагласяха това, ту шлайфаха онова, и в крайна сметка разглобиха една малка ръчна преса и я стъкмиха по новому. Олян се размотаваше видимо отегчен по периферията на всичко това, докато сериозните мъже шетаха, мереха разни неща, преработваха разни неща, ръчкаха разни неща, смъкваха разни неща, вдигаха разни неща, докато най-накрая не изпробваха официално преобразуваната преса под зоркия поглед на Олян и г-н Спулс…
46
„Химични анулирания“ (chemical voids) — средство за защита на документ от химическо изличаване на оригиналното съдържание. Отпечатва се с невидимо реактивно мастило обикновено текстът „анулирано“ или „спряно“ или нещо подобно, което се проявява ако някой се опита да обработи документа с белина или разтворител. — Бел.пр.