— Гласове, нали? И странни явления?
— Да!
— Как да го обясня… — замисли се Пелц. — Разбирате ли, думите имат сила. Такава е природата на нашата вселена. Ето, и нашата Библиотека изкривява пространството и времето в доста голям мащаб. Та значи, когато Пощенската служба започна да натрупва писма, тя занатрупва думи. В действителност това, което се получи е нещо, което ние наричаме гевайза, гробище за живи думи. Вие от литературното изповедание ли сте, г-н Ментелик?
— Не съвсем.
Книгите бяха затворена книга за Олян.
— Бихте ли изгорили книга? — попита Пелц. — Да речем някоя стара оръфана книга, разхвърчала се на отделни листа, намерена в боклука?
— Е… май че не — призна Олян.
— Защо? Дали защото от самата мисъл няма да се почувствате неудобно?
— Да, изглежда е така. Книгите… ами такива неща просто не се правят. Ъ… а защо носите фалшива брада? Аз си мислех, че магьосниците си имат истински.
— Не е задължително, обаче, нали знаете, като излизаме, обществеността очаква от нас бради — обясни Пелц. — То е като звездите по робите ни. Освен това много запарват като е жега. Та докъде бях стигнал? Да. Гевайзите. Всички думи имат някаква сила. Това се усеща инстинктивно. Някои, като магичните заклинания и истинските имена на боговете, имат значителна сила. С тях трябва да се държим с уважение. В Клач има планина с множество пещери, в които са погребани над сто хиляди стари книги, предимно религиозни, всяка от тях обвита в бял ленен саван50. Това вероятно е екстремен подход, но интелигентните хора винаги са осъзнавали, че най-малкото с някои думи трябва да се борави внимателно и с уважение.
— А не просто да ги пъхаш в чували на тавана — довърши Олян. — Чакайте малко… един голем нарече Пощенската Палата „гробище за нечути думи“.
— Изобщо не е за учудване — забеляза спокойно професор Пелц. — Древните гевайзи и библиотеки са използвали големски труд, защото единствените думи, които могат да въздействат на големите, са тези в главите им. Думите са много важни. И когато се натрупа критична маса от тях, те променят естеството на вселената. Имали ли сте нещо, което Ви е изглеждало като халюцинации?
— Да! Бях назад във времето! Но също и в настоящето!
— А, да. Това се среща доста често — отбеляза магьосникът. — Достатъчно много думи, наблъскани на едно място, могат да въздействат на пространството и времето.
— И ми говориха!
— Вече казах на Стражата, че писмата копнеят да бъдат доставени — каза професор Пелц. — Докато едно писмо не е прочетено, то е незавършено. И ще опита всичко, за да бъде доставено. Но те не мислят в смисъла, в който го разбираме ние, а и не са много умни. Просто посягат на всяко достъпно им съзнание. Виждам, че Вас вече са Ви направили аватар.
— Но аз никога не съм летял!
— Аватар значи живо подобие на бог — поясни търпеливо професорът. — Крилатата шапка. Златният костюм.
— А не, това стана случайно…
— Сигурен ли сте?
Стаята потъна в мълчание.
— Ами… до този момент бях — призна Олян.
— Те не искат да навредят на никого, г-н Ментелик — каза Пелц. — Искат просто доставка.
— Никога няма да можем да ги доставим всичките — въздъхна Олян. — Та това ще отнеме години.
— Сигурен съм, че самият факт, че доставяте поне някои, ще помогне. — Професор Пелц се усмихна като доктор, казващ на пациента да не се тревожи, защото болестта завършвала летално само в 87 процента от случаите. — Има ли още нещо, с което да съм Ви от помощ? — той се изправи, намеквайки, че времето на един магьосник е ценно.
— Е, много ми се иска да разбера къде са отишли люстрите — каза Олян. — Хубаво щеше да е да ги върна. Може да се каже, символично.
— Аз не мога да Ви помогна тук, но съм сигурен, че професор Базедов ще може. Той е Посмъртен професор по Хронична Библиомантия. Ако желаете, можем да се отбием да го видим на излизане. Той е в Магьосническия Килер.
— А защо е „посмъртен“? — попита Олян, когато излязоха в коридора.
— Мъртъв е — обясни Пелц.
— О… А аз пък се надявах, че ще е нещо малко по-метафорично — рече Олян.
— Не се безпокойте. Той реши да приеме Ранната Смърт. Много изгоден пакет.
— О — каза Олян. Най-важното в такива моменти е да се издебне моментът за бягство, да, но те бяха дошли до тук през плетеница от мрачни проходи, а това тук изобщо не беше място, в което човек би искал да се загуби. Нещо може да вземе и да те намери.
Спряха пред врата, иззад която се чуваха приглушени гласове и от време на време звън на стъкло. Всякакъв шум замлъкна, когато професорът отвори вратата и беше трудно да се определи откъде ли ще да е идвал той. Помещението наистина представляваше килер, без никакви хора в него, по стените бяха наредени рафтове, а по тях бяха наредени малки буркани. Във всеки буркан имаше по един магьосник.
50
В юдаизма овехтели тори и талмуди не са били унищожавани, а са били погребвани със саван. — Бел.пр.