— Винаги си осигуряваме няколко копия направо от пресата — каза Дръмнот. — Сега ще Ви донеса едно.
Той се върна с вестник. Олян го разгърна, втренчи се за един момент на агония в първата страница, прочете няколко изречения, закри очите си с длани и изпъшка:
— О богове!
— Забелязахте ли карикатурата, г-н Началник Пощите? — вметна невинно Дръмнот. — Някои сигурно ще я сметнат за много забавна.
Олян рискува с още един поглед към кошмарната страница. Вероятно в несъзнателен инстинкт за оцеляване първият му поглед беше пропуснал карикатурата, изобразяваща двама дрипави улични гаврошовци. Единият държеше лист марки от по пени. Текстът под нея гласеше:
Първи Гаврош (току-що придобил няколко новоизпечени „Маркировки“): Скив, виждал ли си на лорд Ветинари задницата?
Втори Гаврош: Не ма, и няма пък да му я ближа за пени, няама!
Лицето на Олян придоби восъчен оттенък.
— Той видя ли го? — изграчи той.
— О, да, сър.
Олян се изправи пъргаво и заговори:
— Още е рано. Значи г-н Трупър трябва да е още на работа. Ако побързам, може и да ме вмести в графика си. Тутакси ще си замина. Ще ви спести бумащината. Не искам да съм в тежест на никого. Аз дори…
— Моля ви, моля ви, г-н Началник Пощите — любезно го върна обратно в стола Дръмнот. — Недейте да се вълнувате ненужно. Съгласно опита ми, негова Светлост е… сложен характер. Не е благоразумно да се предугаждат реакциите му.
— Да не би да мислите, че ще живея?
Дръмнот сбърчи замислено лице, за известно време се загледа в тавана и рече:
— Хъм, да. Да, струва ми се, че и това е възможно.
— Тоест на свеж въздух? С всичко мое по мене си ли?
— Напълно вероятно, сър. Вече можете да влизате, сър.
Олян пристъпи на пръсти в кабинета на Патриция. Виждаха се само ръцете на лорд Ветинари от двете страни на разгърнатия „Вестник“. Олян препрочете заглавията в ням ужас:
Това беше главната статия. До нея имаше по-малка новина, която обаче също хващаше око. Заглавието й беше:
… а най-отдолу, с по-тежък шрифт, за да е ясно, че новините са с по-лек дух и озаглавени:
… имаше десетина случки за неща, случили се, когато дошла старата поща. Имаше и за неразборията, прерастнала в скандал, и за г-н Паркър и бъдещата му невяста, а също и други. Пощата беше леко попроменила няколко незначителни биографии. Беше все едно да надникнеш в историята и да видиш това, което би могло да бъде.
Това изглежда заемаше цялата първа страница, с изключение на една новина, че Стражата търсела някакъв „тайнствен убиец“, претрепал някакъв банкер в собствената му къща. От Стражата били озадачени, казваше вестникът. Това малко поразведри Олян: ако прословутият им върколак не можеше да надуши някакъв си скапан убиец, значи може и да не успееше да намери Олян, когато му дойдеше времето. Един мозък със сигурност трябваше да бие един нос.
Лорд Ветинари изглежда не забелязваше присъствието на Олян и той вече се чудеше как ли би подействало едно учтиво прокашляне, когато вестникът зашумоля.
— Тук в колонката „Писма“ пише — разнесе се гласът на Патриция, — че изразът „я си го наври в пуловера“52 се основавал на древна ефебска поговорка от преди най-малкото две хиляди години, което очевидно значително предхожда появата на каквито и да е пуловери, но изглежда не и процеса на навиране. — Той наведе вестника и изгледа Олян над ръба му. — Не знам дали сте следили това интересно етимологично дебатче?
— Не, сър — отговори Олян. — Ако си спомняте, аз прекарах последните шест седмици в килията за смъртници.
Негова светлост остави вестника, събра пръстите си на пирамидка и погледна Олян над върховете им.
— О, да. Наистина бяхте там, г-н Ментелик. Добре, добре, добре.
— Вижте, аз наистина съжа… — започна Олян.
— Навсякъде по света значи? Дори на боговете? И нашите пощальони, значи, не се чупели лесно? Историята не можело да бъде отречена? Много впечатляващо, г-н Ментелик. Вие наистина предизвикахте вълнение. — Ветинари се усмихна. — Както казала рибата на човека с оловната тежест, завързана за краката му.
— Аз не казах точно…
— Доколкото знам, г-ца Крипслок има навика да записва точно каквото казва съответната личност — забеляза Ветинари. — Ужасно е, когато журналистите правят така. Разваля цялото удоволствие. Човек инстинктивно чувства, че по някакъв начин има измама. А доколкото виждам, сте започнали да продавате също така и облигации?
52
Фразата „Я си го наври в пуловера“ („stick it up your jumper“) става популярна след песента на Бийтълс „Аз съм моржът“ („I Am the Walrus“), където се появава в края на песента, смесена с други фрази. Джон Ленън я добавил към песента заедно с няколко абсурдни стиха, след като научил, че някакъв учител бил правил анализ на неговите песни. По-късно разни ентусиасти открили световнонеизвестни случаи на употреба на тази фраза преди Бийтълс. Досега на никого не е ясно какво е значението на пуловера, има консенсус единствено относно значението на навирането. — Бел.пр.