Оказа се, че в действителност не един, а четирима мъже държаха в цяла мрежа от въжета огромен черен жребец, мятащ се, дърпащ се, хвърлящ къчове и опитващ се да хапе. Пети мъж беше проснат на земята. Борис беше наистина трепач.
— Както казах, сър, той си има свойте недостатъци, ама никой нема да го нарече… чакайте, как беше… а, да, дърта кранта с пиперка в задника. Още ли ще желаем кон с живец, а? — А усмивката на Хобсън добави: „Аз на такива надути копелдаци, дето се опитват да се занасят с мене, вижте сега какво им правя. Я да те видим, как ще го яздиш това, господин познавачо!“
Олян погледна Борис, опитващ се да стъпче падналия човек, после погледна насъбралите се зяпачи. Проклетият му златен костюм! Щом като си Олян фон Ментелик, в този случай можеш да сториш само едно нещо, и това е да вдигнеш залозите.
— Махнете му седлото — разпореди се той.
— Каакво? — втрещи се Хобсън.
— Махнете му седлото, г-н Хобсън — повтори твърдо Олян. — Тази чанта е доста тежка, тъй че трябва да го пооблекчим малко.
Усмивката на Хобсън си остана, но самото му лице се опита да се разграничи от нея:
— Май не искате повече дечица, нал’тъй?
— Просто ми намерете някое одеяло и опас, г-н Хобсън.
Сега вече усмивката на Хобсън окончателно се стопи. Това вече твърде много приличаше на убийство.
— Нема ли да премислите, сър? — каза той. — Че миналата година Борис откъсна няколко пръста на един тип. А освен че е хаплив, той е също и доста блъсклив, прегазлив и претреплив. Обладан е от демони, факт.
— А ще препуска ли?
— Не ще препуска, а направо ще префучава, сър. Роден дявол е нашият — отвърна Хобсън. — И без лост няма да го накараш да завие. Вижте, сър, евала ви за играта дотук, ’ма имам още много други…
Хобсън трепна, когато Олян му приложи специалната си усмивка и го прекъсна:
— Вие го избрахте, г-н Хобсън. А аз ще го яздя. Ще съм Ви благодарен, ако кажете на тези господа да ми го насочат към Широкия път54, докато приключа с една две служебни работи.
Олян влезе в сградата, качи се бегом по стълбите до кабинета си, затръшна вратата зад себе си, натъпка носната си кърпа в устата си и за няколко секунди похлипа, докато не се почувства по-добре. Вярно че някой друг път му се беше случвало да язди на гол гръб, когато нещата ставаха твърде напечени, но в очите на Борис се виждаше истински бяс.
Но пък измъкнеше ли се сега по тарлъци, щеше да си остане… просто един глупак с лъскав костюм. Трябваше да им дадеш шоу, зрелище, нещо, което да запомнят. Всичко, което се искаше от него, беше да се задържи на коня, докато не излезе от града, а после да си подбере някой подходящ храст и да скочи. Точно така, това ще да е. И после ще се дотътри в Сто Лат с няколко часа закъснение, но стискащ здраво пощата, след като я е защитавал доблестно от разбойници. И ще му повярват, защото ще звучи както трябва… защото хората искаха да вярват на такива неща, защото ще е добра история, защото ако го накараш да искри достатъчно добре, стъклото ще прилича на диамант повече от самия диамант.
Посрещнаха го с радостни възгласи, когато отново се появи на стълбите. Слънцето като по поръчка реши да изгрее от мъглите и да проблесне по крилете му. Борис сега изглеждаше видимо кротък и си дъвчеше юздечката. Олян не се остави това да го излъже: ако кон като Борис е притихнал, значи замисля нещо.
— Г-н Помпа, ще сте ми нужен за малко поддръжка — каза той, премятайки чантата през рамо.
— Да, Г-н Меентелиг — отвърна големът.
— Г-н Ментелик!
Олян се озърна и видя Захариса Крипслок бързаща към него с бележник в ръка.
— Винаги е удоволствие да те видя, Захариса — поздрави я Олян, — но точно сега съм малко зает…
— Знаете ли, че Голямата Магистрална пак е спряла? — прекъсна го тя.
— Да, имаше го във вестника. А сега ще трябва да…
— Значи отправяте предизвикателство на семафорната компания? — моливът й щръкна в готовност над бележника й.
— Просто доставям пощата, г-це Крипслок, точно както Ви казах, че ще правя — отвърна Олян с твърд, мъжествен глас.
— Но не е ли малко странно човек на кон да е по-надежден от…
— Моля Ви, г-це Крипслок! Ние сме Пощенската Служба! — възкликна Олян с най-добрия си благороден тон. — Ние не изпадаме в дребнаво съперничество. С прискърбие научихме, че колегите ни от семафорната компания изпитват временни затруднения с машинарията си, напълно симпатизираме на тежкото им положение и ако биха желали да им помогнем с някои от техните съобщения, ние разбира се ще се радваме да им продадем малко марки. Които скоро ще са налични на стойностите едно пени, два пенса, пет пенса, десет пенса и един долар, тук във вашата Поща, предварително намазани с лепило. Което между другото възнамеряваме впоследствие да пуснем с аромати на акация, портокал, канела и банан, но не и ягодов, защото не обичам ягоди.
54
Широкият път — тази Анкх-Морпоркска улица на английски си се казва направо Broadway, но нали всяко съвпадение е случайно и непреднамерено. — Бел.пр.