— Виждаш ли тази шапка? — посочи той. — Виждаш ли я? Това значи, че съм Генералният Началник Пощите на Анкх-Морпорк! Това тук е вашата поща! Аз след един час се връщам, ясно ли е? Ако искате ваша поща да стигне големия град до два следобяд… опа, по-точно три следобяд… пъхате я в тази чанта. Това тук — той размаха пред носа на младежа лист марки — пък са марки! Червените са по два пенса, черните са по пени. Едно писмо струва десет… ох… единадесет пенса, схващате ли? Вие продавате марките, давате ми парите, пак вие облизвате марките и ги лепите върху писмата! Експресната доставка гарантирана! За един час време ви назначавам Изпълняващ длъжността началник на пощата. Отсреща има един хан. Аз отивам да потърся баня. Искам студена баня. Наистина студена. Имате ли си ледница? Толкова студена. Чакайте, по-студена. Оооох, по-студена. И още нещо за пиене и някой сандвич, а между другото отвън има един голям вран кон. Ако вашите хора успеят да го хванат, моля ви, сложете му седло и възглавничка и го обърнете някак да е с муцуната към Анкх-Морпорк. Изпълнявайте!
Банята беше едно корито до бедрата, но поне в града имаше ледница. Олян седеше и блаженстваше сред плуващия във водата лед, сръбваше си бренди и слушаше суматохата отвън. След някое време на вратата се почука и мъжки глас се осведоми:
— В приличен вид ли сте, г-н началник пощите?
— В напълно приличен, но не съм облечен — отговори Олян, протегна се към пода, взе крилатата шапка и си я сложи. — Влезте.
Кметът на Сто Лат беше нисичък, мязащ на пиле човек, който или беше станал кмет съвсем наскоро и непосредствено след някой едър дебелак или си мислеше, че роба с поли, влачещи се на повече от метър след него и верига, провиснала до кръста му, са писъкът на модата за висши длъжностни лица тази година.
— Ъ… Джо Камилски, сър — представи се той нервно. — Аз съм кметът тъдява…
— Нима? Приятно ми е да се запознаем, Джо — вдигна чашата си към него Олян. — Извинявай, че не ставам да те посрещна.
— Конят Ви, ъ, той избяга след като изрита трима души, съжалявам много.
— Нима? Обикновено не прави така — каза Олян.
— Не се безпокойте, сър, ще го хванем, а и без друго можем да Ви предоставим кон за навръщане. Няма да е толкова бърз обаче, струва ми се.
— Майко мила — Олян се намести посред плуващия лед. — Срамота.
— О, аз знам всичко за Вас, г-н Ментелик — подмигна му заговорнически кметът. — В пощата имаше няколко копия от „Вестника“! Човек, изпълнен с копнеж да действа, ето какъв сте! Човек пълен с хъс, ето какъв сте! Човек точно по мой вкус, ето какъв сте! Готови сте да щурмувате небесата, точно така! Видите ли цел, ще пукнете, ама няма да я изпуснете, ето какъв сте! И аз също правя бизнес така! Пробивен човек сте Вие, точно като мен! Бих искал да дадете пет, сър!
— Какво? Колко? — Олян неловко се размърда във внезапно станалото хладко корито. — О! — той стисна протегнатата му ръка — Какъв е вашият бизнес, г-н Камилски?
— Правя слънчобрани — каза кметът. — И беше крайно време някой да обясни на щракалковата компания кое как е! До преди няколко месеца всичко беше наред — тоест цената ни излизаше през носа, но поне нещата стигаха където ги пратиш с бързината на стрела, сега обаче постоянно се трошат и се поправят, обаче, представете си, те ни дерат още повече! И никога не ти казват колко ще трябва да чакаш, винаги е „след малко“. И винаги ми „съжаляват за неудобството“, това даже си го написаха на табела пред вратата на офиса им! Топло и човечно като метнат нож, точно както го казахте Вие. Така че я познайте какво направихме ние? Отидохме до градската щракалкова кула и си поговорихме сериозно с младия Дейви, който е свестен момък, и той ни върна всичките презнощни щракограми за големия град, дето така и не ги изпратиха. Как Ви се струва това, а?
— Той няма ли да си изпати?
— А, той каза, че и без друго щял да напуска. Никой от тях не му харесва как управляват компанията напоследък. Същински ад, казват. И на всичките им сложихме марки, както казахте Вие. Е, добре, ще Ви оставя да се облечете, г-н Ментелик. Конят Ви е готов. — Той се спря на вратата. — А, и още само една дреболия, сър, относно тея марки…
— Проблем ли има, г-н Камилски?
— Не точно, сър. Нищо не бих искал да кажа срещу лорд Ветинари, сър, нито против Анкх-Морпорк — каза човекът, живеещ само на двадесет мили от населението на горд и докачлив град, — но, ъ, някак си не изглежда редно да лижем… добре де, да лижем Анкх-Морпоркски марки. Не можете ли да отпечатате и наши? Имаме си кралица, хубаво момиче. Добре ще изглежда на марка.58 Ние, знаете ли, сме значителен град!
58
С което нещата си застават по местата. Първата пощенска марка в света изобразява профила на кралица Виктория. Която по онова време (1840 г.) е младо момиче, изглеждащо хубаво на марка. Първата марка е била от едно пени, черна на цвят, точно като еднопенсовата марка с Ветинари. И сега най-масовите британски марки са с профила на кралица. — Бел.пр.