Олян се обърна автоматично кръгом и сведе поглед. Да, ето ги практичните обувки, дебелите черни, леко мъхести чорапи, раздърпаната плетена жинетка, ох, да, жилетката… фрау Шамберс пълнеше ръкавите си с носни кърпички, ох, пфу… и още очилата и изражението като ранна слана. И косата й беше завита на плитки и навързана от двете страни на главата и в онези дискове, наричани у дома в Юбервалд „охлюви“, но тук в Анкх-Морпорк, приличаше само на жена с рунтави кифли с пудра захар залепени за двете й уши.
— Вижте сега, г-це Маккалариат — каза твърдо той. — Аз съм началникът на пощата и аз командвам тук и нямам намерение да се стряскам от мръщенето на някаква служителка на гише само защото предците й са работили тук. Не ме е страх от Вашите издути обувки, г-це Маккалариат, и се смея безгрижно в лицето на ледения Ви поглед. Пу, пу, пу! Вече съм възрастен човек, фрау Шамберс, и няма пък да треперя от острия Ви глас и безупречно ще си контролирам мехура, колкото и лошо да ме гледате, о да, сериозно говоря! Защото аз съм Началникът на Пощите и мойта дума тук е закон!
Тези думи произнесе мозъкът му. За съжаление задачата за предаването им до устата му се падна на разтреперания му гръбнак, така че когато стигнаха до устните му, те се бяха трансформирали в жалкия писък:
— Ъ, да!
— Господин Ментелик, имам към Вас един въпрос: Не че имам нещо против тях, но тези големи, които Вие държите на пощенска служба, господа ли се явяват или дами?
Това беше достатъчно неочаквано, че да го върне с плонж към нещо като реалност.
— Какво? — сащиса се той. — Откъде да знам? Каква е разликата? Малко повече глина… малко по-малко глина? Защо?
Г-ца Маккалариат скръсти ръце пред гърдите си, което накара и Олян и Грош да заотстъпват смутено.
— Надявам се, че не се опитвате да ми се подигравате, г-н Ментелик? — отправи запитването си тя.
— Какво? Да Ви се подигравам? Аз никога не се подигравам! — Олян се опита да се вземе в ръце. Каквото и да се случеше оттук нататък, той нямаше да допусне да бъде сгащен в някой ъгъл — Не се подигравам, г-це Маккалариат, нямам подиграваческо минало и дори и да бях склонен да се подигравам, г-це Маккалариат, изобщо нямаше да ми хрумне да се подигравам с Вас. Какъв е проблемът?
— Един от тях беше в дамската… стая за уединение, г-н Ментелик — съобщи г-ца Маккалариат.
— И какво е търсил там? Имам предвид, след като не ядат, значи…
— Очевидно я почистваше. — Някак си г-ца Маккалариат беше съумяла да намекне с това, че храни мрачни подозрения по въпроса. — Обаче чух да го споменават като „господин“.
— Добре де, те непрекъснато си намират работа, защото не обичат да спират да работят — каза Олян. — Предпочитаме да прилагаме в случая с тях формата на учтивост „господин“, защото „това“ изглежда нередно, а има някои хора, да, точно така, някои хора, за които думата „госпожица“ не е подходяща, г-це Маккалариат.
— Това е въпрос на принцип, г-н Ментелик — заяви непреклонно тя. — Никой, наричан „господин“, не е редно да пристъпва в Дамската. Такива неща могат да доведат само до шушу-мушу. Това аз няма да го търпя, г-н Ментелик.
Олян я изгледа. После вдигна очи към г-н Помпа, който винаги беше наблизо.
— Г-н Помпа, има ли някаква причина, поради която един от големите да не може да приеме ново име? — попита той. — В интерес на предотвратяването на шушу-мушу?
— Не, Г-н Меентелиг — избоботи големът.
Олян отново се обърна към г-ца Маккалариат:
— „Гладис“ ще свърши ли работа59, г-це Маккалариат?
— Гладис ще е задоволително, г-н Ментелик — в гласа на г-ца Маккалариат прозвуча повече от намек за триумф. — Тя, разбира се, ще трябва да е прилично облечена.
— Облечена ли? — каза измъчено Олян. — Но големите не се… те не са… те нямат… — той трепна под погледа й и се предаде. — Да, г-це Маккалариат. Нещо карирано, предполагам, г-н Помпа?
— Ще Го Уредя, Г-н Началник Пощите — каза големът.
— Така добре ли ще е, г-це Маккалариат? — попита смирено Олян.
— Към настоящия момент — г-ца Маккалариат като че ли съжаляваше, че понастоящем няма от какво повече да се оплаче. — Г-н Грош е запознат с подробностите по изискванията ми, г-н Началник Пощата. А сега ще се завърна към подобаващото изпълнение на задълженията ми, в противен случай пак ще се опитат да крадат писалки. Човек трябва да ги следи зорко, знаете ли?