Намери вчерашния „Вестник“. Там трябваше да има снимка… а, ето я. Имаше снимка на Гепи Мангизов, председателя на управителния съвет на Голямата Магистрална, по някакъв си повод. Приличаше на пират от по-висока класа, може би буканир, но такъв, който си прави труда да си лъска палубата. Тази развяваща се черна коса, тази брада, тази превръзка на окото, о богове, това какаду… не беше ли това истински Образ?
Досега Олян не беше обръщал особено внимание на Голямата Магистрална. Тя беше твърде голяма, а както беше чувал, практически си имаше цяла своя армия. Горе в планините нещата понякога ставаха напечени, и човек се озоваваше далеч от всичко, наподобяващо стражник. Не беше добра идея да се краде от хора, които си имаха собствени правоохранителни органи. Имаха навика да са много категорични.
Да, но това, което беше намислил, нямаше да е кражба. Нямаше да е дори закононарушение. Да се изпързаля един метр д’ фактически си е общественополезна дейност.
Той отново погледна снимката. Добре сега, как ли ще си пише името такъв човек?
Хъм… плавен, но ситен, това ще да е почеркът на Гепи Мангизов. Та той беше толкова ярък, толкова дружелюбен, толкова виден човек, че някой, който разбира от такива работи, не можеше да не се зачуди, дали още едно стъкълце не се старае да искри като диамант. А същността на фалшификацията е в това, чрез насочване и внимателно подбиране на момента да направиш така, че стъкълцето да изглежда много по-диамантено от самия диамант.
Е, струваше си да се опита. В крайна сметка не беше като да тръгне да мами някого, строго погледнато де.
Хъм. Ситен и плавен, да… но някой, който никога не е виждал почерка на тоя човек, щеше да очаква той да е също толкова екстравагантно едър и накъдрен като самия него…
Олян нагласи писалката над бланката и започна да пише:
до Метр Д’
Le foie Heuieux,
Ще ви бъда извънредно благодарен, ако успеете да намерите маса за скъпия ми приятел г-н Ментелик и неговата дама днес в осем часа.
„Извънредно благодарен“, това беше добре. В стила на Гепи Мангизов сигурно беше да пръска бакшиши като пиян моряк.
Вече беше сгънал писмото и надписваше плика, когато влязоха Станли и Грош.
— Имате писмо, г-н Ментелик — рече гордо Станли.
— Да, ето го — подтвърди Олян.
— Не, имах предвид, че има едно за Вас — каза момчето.
Те си размениха пликовете. Олян огледа любопитно новия и го отвори с нокът.
— Имам лоши новини, сър — каза Грош, когато Станли излезе.
— Ммм? — продума Олян, вглеждайки се в писмото:
— Дасър. Ходих до кочияшите — продължаваше Грош. — И им казах аз к’вото Вие казахте д’ кажа, а те казаха д’ си гледате работата, благодарим Ви много, а те ш’си гледат тяхната.
— Хъм — все още не се беше откъснал от писмото Олян. — Хубаво, хубаво. Чувал ли си за някой наречен „Димящото гну“, г-н Грош?
— Какво е гъну?
— Нещо като опасно говедо, предполагам — освести се Олян. — Ъ… та какво казваше за онея от каретния двор?
— Тон ми държаха те, сър, държаха ми го — възмущаваше се Грош. — А им казах аз, казах им, че съм Помощник-Началник на Пощата, а те д’ земат д’ ми кажат, знаете ли к’во, сър, „е и?“, ето к’во ми казаха. И им казах аз тогава, че ш’ Ви кажа на Вас, а те казаха… искате ли д’ знаете к’во ми отговориха те, сър?
— Ммм. О, да. Целият съм слух, Контроливър — очите на Олян изучаваха необичайното писмо отново и отново.
— Казаха ми „тъй ли било“ — Грош излъчваше праведно негодувание, колкото за цяло светило.
— Интересно, дали г-н Трупър все още няма да може да ме вмести в… — измърмори си Олян, гледайки в тавана.
— Моля, сър?
— А, нищо. Мисля, че ще е най-добре да отида и да си поговоря с тях. Ще идеш ли да намериш г-н Помпа? И му кажи да вземе още някой друг голем. Иска ми се да… впечатля някои хора.
Почука се и Игор отвори парадната врата.
Нямаше никой. Той се подаде навън и огледа улицата и в двете посоки.
Нямаше никой.
Той се прибра и затвори вратата след себе си… и ето го този никой, стоящ насред вестибюла, от черния му плащ се стичат дъждовни капки, а той си сваля шапката с широката права периферия.
— О, гошподин Грайл, шър — обърна се Игор към високата фигура. — Трябваше да ше шетя, че ще ште Вие.
60
На английски „гну“ е много близко до „gun“ — пушка. „Smoking gun“ е „димящо дуло“, което от своя страна значи прясно и явно доказателство за престъпление. „Димящо дуло“ също е прочуто като авторите на писмо, пуснато в новините от „Самотните стрелци“, група от трима хакери от „Досиетата Х“, на които приличат тримата души от пратчетовото „Димящо Гну“. Да не говорим, че това е отпратка и към компютърната операционна система GNU, създадена с изричната цел да е свободна за ползване. — Бел.пр.