— Не! Не! Чакай малко — намеси се Хари. — Само чувалите ли? Това ли е всичко?
— Какво? — ревна Джим. — Откъде накъде ще преговаряш с тоя? Нали казват, че разполагането с имуществото е девет части от закона, нал’тъй?62
— А аз разполагам с доста големи, г-н Прав — контрира Олян. — А вие не разполагате с никакви нотариални, ипотечни или продажни документи.
— Тъй значи? А ти след малко няма да разполагаш с никакви зъби, господинчо! — затъркули се напред Джим.
— Айде сега! Айде сега! — Олян побърза да застане пред г-н Помпа и вдигна ръка. — Недей да ме убиваш отново, г-н Прав.
Двамата братя го зяпнаха озадачено.
— Заклевам се, че Джим никога не те е докосвал с пръст, и това си е истината — каза Хари. — Каква ти е играта?
— О, докосна ме той, Хари, докосна ме — каза Олян. — Не се сдържа, замахна, просна ме, аз си ударих главата в онази стара пейка там, изправих се без да осъзнавам къде по дяволите се намирам, ти се опита да задържиш Джим, той ме халоса с тоя стол, ей точно с този, и аз излязох в разход. Големите те хванаха, Хари, Джим обаче избяга, но само докато не го надуши Стражата в Сто Лат. Какви сцени само, какво преследване, и накрая и двамата свършвате в Тръшкачката63, а обвинението срещу вас е убийство…
— Ей чакай, аз не съм те удрял със стола! — очите на Хари се разшириха. — Джим беше… Ей, я чакай малко…
— … а сутринта г-н Трупър ви взема мярката за последната вратовръзка и ей ви на̀ в оная стаичка под бесилото, и си мислите как сте си загубили бизнеса и как сте си загубили каретите и как сте си загубили хубавите кончета, а след две минути…
Олян остави края на изречението да увисне във въздуха.
— И? — попита Хари.
Двамата братя се бяха втренчили в него с изражение на ужас и объркване, което след пет секунди щеше да премине в необуздано насилие, ако номерът не минеше. Трикът беше да ги държиш извън баланс. Олян преброи наум до четири с блага усмивка. И каза:
— И тогава се яви ангел.
Много нещо може да се промени за десет минути. Това е достатъчно време да се запарят две чаши чай, толкова гъст, че можеш да го мажеш на филия.
Братя Прав явно все пак не вярваха в ангели. Да, обаче вярваха във врели-некипели, а освен това се възхищаваха, ако им ги поднесеш със замах. Бяха от онзи вид едри мъжаги несвъртащи се на закрито, които нямаха никакво търпение с разни шикалкавения и увъртания, но биха ръкопляскали на някой, който им каже с блеснали очи откровена опашата лъжа.
— Чудно как изникна точно па тая вечер — забеляза по някое време Хари.
— О? Защо?
— ’Ми щото следобеда намина един от Голямата Магистрална и ни предлагаше големи пари за бизнеса. Кажи го, твърде много пари.
Я, помисли си Олян, нещо се забърква…
— От теб обаче, г-н Ментелик, не сме чули друго освен хъс и заплахи — добави Джим. — Няма ли дъ си дигнеш офертата?
— Става. Повече заплахи — отвърна Олян. — Но ще отпусна за всяка кола и по една ръка боя гратис. Дайте малко по-сериозно, господа. Досега си развявахте коня, но сега ние се върнахме в бизнеса. Няма да правите нищо, което да не сте правили и досега, само дето ще ми носите и пощата. Айде сега, една дама ме чака, а знаете, че човек не бива да оставя една дама да го чака. Какво ще кажете?
— Тя дъ не е някой ангел? — подметна Хари.
— Той сигур се надява да не е, хе-хе — смехът на Джим беше като на бик, прочистващ гърлото си.
— Хе-хе — повтори унило Олян. — Просто ми карайте чувалите, бе хора. Пощенската служба е отново в движение, а вие бихте могли да сте в седалката на водача.
Братята се спогледаха. След което се ухилиха. Беше все едно една усмивка се разпростря и по двете лица наведнъж.
— Наш татко щеше дъ те хареса — отбеляза Джим.
— А адски сигурно нямаше дъ ги хареса онея дяволи от Голямата Магистрална — допълни Хари. — Някой трябва да ги освести малко, г-н Ментелик, а хората казват, че ти си баш човека за тая работа.
— Хората умират по онея кули — продължаваше Джим. — Ние, видиш ли, знаем. Адски вярно си е! Кулите следват наш’те пътища. И си имахме договор, да им караме момчурляците по кулите, та ги слушахме к’ви ги дрънкат. Едно време са си имали всеки ден по един час да затварят цялата Магистрална за под’ръжка.
— Часът на Мъртвите, тъй му викат — поде Хари. — Точно преди съмване. Ей тогава умират хората.
62
„Разполагането с имуществото (possession) е девет части от закона“, в смисъл девет десети от закона — често цитирана сентенция, срещаща се в старото английско общо право. За разлика от римското право, старото английско право е смятало упражняването на собственост за достатъчно основание за собственост. — Бел.пр.
63
Тръшкачката (The Tanty) — затворът на Анкх-Морпорк. Един от най-старите лондонски затвори е „The Clang“, буквално Дрънкачката, толкова прочут, че по негово име се появява английска разговорна дума за всякакво пребиваване в затвор. Смята се, че името му произхожда от разнасялото се там дрънчене на вериги. — Бел.пр.