Олян се промъкна покрай тях и огледа обширната стая. Важното беше да не се бави. Бавенето привличаше хората.
Зърна тънък стълб синкав пушек, издигащ се над навалицата и си запробива път натам. Г-ца Миличкова беше седнала сама на съвсем малка маса със съвсем малко пиене пред нея. Трябва да беше дошла съвсем наскоро, защото съседният стол беше свободен.
— Често ли идваш тук? — попита я Олян, като пъргаво се настани на стола.
Г-ца Миличкова вдигна вежди:
— Да. Защо?
— Е… струва ми се, че тук не е много безопасно за сама жена.
— Какво, с всички тези големи силни мъжаги да ме пазят ли? Защо не идеш да си вземеш нещо за пиене?
Олян в крайна сметка успя да стигне до бара, като разхвърля по пода шепа дребни пари. Това обикновено малко поразреждаше гъчканака. Когато се върна, мястото му вече беше заето от един Засега Добронамерен Пияница. Олян познаваше този типаж и ключовата дума беше „засега“. Г-ца Миличкова се беше навела назад за да избегне вниманието му или още по-вероятно, дъха му. И Олян чу познатите излияния на обилно наквасените:
— Такова де… а? Та казвам значи, така де, та к’во ще ка’еш значи, гледай сега, значи, що не ми дадеш една целувчица значи? Та както казах значи…
О богове, трябва да направя нещо, помисли си Олян. Тоя е възедър и си има меч като касапски сатър и кажа ли му нещо, моментално ще премине в четвърти етап — Необуздано Буен Маниак, а те могат да са изненадващо точни преди да се сгромолясат.
Той остави питието си на масата.
Г-ца Миличкова му хвърли един кратък поглед и поклати глава. Под масата нещо се раздвижи, чу се тих пльокащ звук и изведнъж пияницата се преви надве и пребледня. Вероятно само той и Олян можеха да чуят как г-ца Миличкова измърка:
— Това, което се е забучило в крака ти, е Мици „Хубавата Лукреция“ с десетсантиметрово токче, най-опасната обувка в света.66 Измерено в килограми на квадратен сантиметър, то е все едно да те настъпи много остър слон. А сега, знам какво си мислиш. Мислиш си: „Тя ще може ли да ме закове за пода?“. Да ти кажа право, и аз самата не знам. Подметката на обувката ти може и да ми се опъне, но нищо друго няма да ме затрудни. Това обаче няма какво да те безпокои. Това, което има какво да те безпокои е, че като малка ме караха практически с нож опрян в гърба да ходя на уроци по балет, което значи, че мога да ритам като муле. Ти си седнал точно срещу мен, без да си си кръстосал краката, а аз имам още една обувка. Добре, виждам че си схванал кое как е. Сега ще изтегля токчето.
Изпод масата се чу едно тихо „шлят“. Мъжът се изправи крайно предпазливо, обърна се и се заклатушка нанякъде без да се озърта.
— А аз може ли да Ви обезпокоя? — попита Олян.
Г-ца Миличкова кимна и той седна с кръстосани крака.
— Беше само един пияница — рискува да подхване разговор той.
— Да, мъжете все такива ги говорят — рече г-ца Миличкова. — Както и да е, да не ми изръсиш, че ако не бях сторила това, ти в момента нямаше да си събираш зъбите в шапката. Която, както забелязвам, не си носиш. Това трябва да е тайната ти идентичност. Извинявай, нещо лошо ли казах? Защото си разля питието.
Олян избърса бирата от ревера си:
— Не, това съм си аз. Без маска и без грим.
— Изобщо не ме познаваш и въпреки това ме покани на среща — продължи г-ца Миличкова. — Защо?
Защото ме нарече шарлатанин, помисли си Олян. Прозря ме целия. Защото не ми закова главата за вратата с онзи арбалет. Защото при теб няма празни приказки. Защото ми се иска да те опозная, въпреки че това ще е като да изследваш пепелник. Защото се чудя, какво ли ще е ако внесеш и в останалия си живот страстта, с която пафкаш цигари. Напук на г-ца Маккалариат, ми се иска да извърша шушу-мушу с теб, г-це Прелест-Хубавинка Миличкова… добре де, определено шушу, а може би по-късно, като се поопознаем, и мушу. Иска ми се да познавах душата ти толкова добре, колкото ти познаваш моята…
И той каза:
— Защото изобщо не те познавам.
— Като стана дума, и аз също изобщо не те познавам — забеляза г-ца Миличкова.
— На това разчитам — отговори Олян и си спечели усмивка.
66
И в други книги (особено от цикъла за Стражата) Пратчет си е играл с цитати от филма „Мръсния Хари“, но тук се префразира може би най-култовата реплика: „Знам какво си мислиш. Шест пъти ли гръмнах или пет? Да ти кажа право, и аз самият не ги броих. Това е Магнум, 44-ти калибър, най-мощният пистолет в света, може да ти откъсне главата. Трябва да си зададеш въпроса: «Днес щастливият ми ден ли е?» Как мислиш, боклук?“ — Бел.пр.