Престанах да гледам през Сумрака. Хвърлих поглед към Алишер. Магът пушеше, не забелязвайки че огънчето е стигнало филтъра. Едва когато опари пръстите си, той хвърли угарката. И каза:
— Тъмните са получили каквото заслужават.
— Изобщо ли не ти е жал за тях? — попитах аз.
— Те ще използват нашата жалост.
— Но ако в нас няма жалост, по какво ще се различаваме от тях?
— По цвета. — Алишер погледна към Афанди. — Къде да търсим Великия Рустам, Афанди?
— Ти го намери, Светъл с каменно сърце. — тихо отвърна Афанди. И се обърна към нас.
Той се преобразяваше със скоростта на върколак. Стана с една глава по-висок. По-широк в раменете — ризата запращя, а най-горното копче се скъса. Кожата, за мое учудване, изсветля, а очите станаха ярко сини. Наложи ми се да си припомня, че преди две хиляди години жителите на Азия са изглеждали много по-различно от сега. Сега руснакът ще се усмихне, а европееца политкоректно ще замълчи, ако чуе от азиатец, че предците му са били руси и синеоки. Но в тези думи ще има много повече истина, отколкото им се струва на съвременниците ни.
Впрочем, косата на Рустам беше черна. И в чертите на лицето, разбира се, се разпознаваше източният произход.
— Все пак ти си Рустам. — казах аз, навеждайки глава. — Приветствам те, Велики! Благодаря ти, че откликна на нашата молба.
До мен Алишер падна на едно коляно, като доблестен рицар пред своя владетел — почтително, но горделиво.
— Афанди не е Рустам. — каза древният маг. Погледът му беше замъглен, сякаш слушаше още някакъв глас. — Афанди е мой ученик, мой приятел, мой пазител. Аз вече не живея сред хората. Моят дом е Сумрака. Ако се наложи да изляза сред смъртните, вземам назаем тялото му.
Ето какво било… Аз кимнах, приемайки думите му. Казах:
— Знаеш защо сме дошли, Велики.
— Знам. И не искам да отговарям на въпросите на Хесер.
— Хесер каза, че ти…
— Дългът ми пред Хесер е мой дълг. — В очите на Рустам проблесна яростно пламъче. — Помня нашата дружба, помня и нашата вражда. Молих го да напусне Патрула. Молих го да спре войната за хората… заради нашата дружба и заради самите хора. Но Хесер прилича на този младеж…
Той замълча, гледайки към Алишер.
— Ще ни помогнеш ли? — попитах аз.
— Ще отговоря на въпрос. — каза Рустам. — На един въпрос. И тогава дългът ми пред Хесер ще изчезне. Питай, но да не сбъркаш.
Едва не изтърсих: „Наистина ли си познавал Мерлин?“ Ох, тези капани… задай един въпрос, кажи три желания…
— Какво е Венецът на Всичко и как най-лесно да го извадим от седмия слой на Сумрака? — попитах аз.
На лицето на Рустам се появи усмивка.
— Напо̀мни ми за един човек от Хорезма. Хитър търговец, на който бях задлъжнял… и обещах да му изпълня три желания. Той дълго мисли, после каза: „Искам да съм млад, да се изцеля от всички болести и да стана богат — това е първото“. Не, млади магьоснико. Няма да играем на тази игра. Аз не изпълнявам желания, аз отговарям на един въпрос. И това ще е достатъчно. Какво искаш да знаеш? Какво е Венецът на Всичко или как да го извадиш?
— Хич не ми се иска да се окажа в ролята на Пандора, която пита: „Как да отворя тази кутийка?“47 — измърморих аз.
Рустам се разсмя — и в смеха му имаше безумни нотки.
А какво да очаквам от Светъл, разтворил се в Сумрака и живеещ редом с враговете си, които някога е обрекъл на вечни мъки? Той сам си е наложил дали наказание, дали покаяние, което бавно го убива…
— Какво е Венецът на Всичко? — попитах аз.
— Заклинание, пробиващо Сумрака и свързващо го с човешкия свят. — мигновено отвърна Рустам. — Направи правилен избор, млади магьоснико. Отговорът на втората част на въпроса би те смутил.
— А, не — ако ще отговаряш на един въпрос, тогава отговаряй честно! — възкликнах аз. — Обясни как работи това заклинание и за какво служи!
— Добре. — неочаквано леко се съгласи Рустам. — Силата на Различния — това е умението да се използва човешката Сила, течаща през всички слоеве на Сумрака. Нашият свят е като огромна равнина, в която бликат миниатюрни поточета-хора, отдаващи Силата си, но не умеещи да я управляват. Ние, Различните, сме само дупки, където се излива водата на стотици и хиляди изворчета. Ние не даваме нито капка вода на този свят48. Но ние умеем да пазим и използваме чуждото. Способността ни да натрупваме чуждата сила е следствие от умението ни да влизаме в Сумрака, да пробиваме бариерата между слоевете и да манипулираме все повече и повече енергия. Заклинанието, което измислил Великият Мерлин, изтрива бариерите, отделящи нашият свят от слоевете на Сумрака. Как мислиш, млади магьоснико, какво ще се получи?
47
Според гръцката митология боговете подарили на Пандора кутийка, в която били затворени всички злини и нещастия на света, с указания да не я отваря никога. Но любопитството надделяло и Пандора отворила кутийката — злините и нещастията се пръснали по целия свят. Бел.прев.
48
Поредната авторска греша? В „Сумрачен Патрул“ Хесер обяснява уменията на Различните като изместен баланс между отдаване и приемане на Сила; според неговата теория само „нулевият“ маг не отдава Сила в околния свят. Бел.прев.