— По-силни Щитове! — наредих аз, и Алишер вложи цялата си сила, зареждайки Щитовете около нас и Афанди.
Но Едгар явно не беше склонен към самоубийствени жестове. Той още веднъж атакува и притисна ръце към гърдите си, към сиянието на амулета. Около него проблеснаха сините линии на портала и магът рязко скочи напред, изчезвайки.
— Офейка. — констатира Алишер. Приседна на камъка, но моментално изруга и подскочи — панталоните му димяха. Целувката на Ехидна още действаше.
Аз стоях напълно опустошен. До мен се смееше Афанди.
— С какво го…? — попитах аз.
— Следващите седемдесет и седем пъти, когато легне с жена, го очаква срамен неуспех! — тържествено обясни Афанди. — И никой не може да премахне това заклинание.
— Много остроумно. — казах аз. — Много по-източному.
С няколко кратки заклинания премахнах магията по земята под краката ни. Киселинните капки бяха покрили камъните с мехури, точно като бухнало тесто.
Саушкин!
Все пак Саушкин!
ЕПИЛОГ
Хесер не отговори веднага. Честно казано, отговори едва на третата минута.
— Антоне, не би ли могъл…
— Не, не бих. — казах аз.
Над мен небето бавно изсветляваше. Гаснеха непривично големите южни звезди. Аз отпих „кола“ от бутилката и добавих:
— За амулетите — благодаря. Всички бяха точно на място. Но сега ни измъкни оттук. Ако се домъкне още някой психопат…
— Антоне. — Гласът на Хесер омекна. — Какво се е случило?
— Имахме разгорещен разговор с Едгар.
Хесер помълча и попита:
— Той жив ли е?
— Жив е. Измъкна се през портал. Но първо дълго се опитваше да ни убие.
— Нашият приятел Инквизиторът се е побъркал?
— Може би.
Хесер нещо затананика в слушалката и аз внезапно разбрах, че шефът размишлява — как най-добре да използва тази информация в разговора със Завулон. Как най-силно да унизи Тъмния с разказ за бившия му подчинен.
— Хесер, страшно сме уморени.
— Ще ви вземе вертолет. — каза Хесер. — Много тежко ще е да се окачи портал. Почакайте малко, ще се свържа с Ташкент. Вие… при Рустам ли сте?
— Ние сме на платото, където ударихте Тъмните с Бялата Мъгла.
Не успявам толкова често да смутя Хесер, че да си позволя да изпусна този момент.
— Вертолетът ще пристигне скоро. — каза Хесер след кратка пауза. — Говори ли с Рустам?
— Да.
— Той отговори ли?
— Отговори. Но не на всички въпроси.
Хесер въздъхна облекчено:
— Добре, че поне на някои… Наложи ли се да го… ъ… пречупиш?
— Не. Всичките четири гривни изхабих за Едгар.
— Така ли? — Хесер се развеселяваше с всяка моя дума. — И какво успя да разбереш?
— Името на вампира, с който работи Едгар.
— Е? — след секундна пауза каза Хесер. — Кой е?
— Саушкин.
— Не може да бъде! — изръмжа Хесер. — Пълни глупости!
— Значи заклинанията не са сработили.
— Моите заклинания винаги сработват. Сигурно ти не си уцелил. — малко по-меко каза Хесер. — Антоне, няма нужда от… интелигентски превземки. Като дойдеш, ще ти покажа нещо, което не исках да ти показвам.
— Тръпна в очакване. — изпъхтях аз.
— Става въпрос за останките на Константин Саушкин. Пазят се при нас, в Патрула49.
Беше мой ред да замълча. А Хесер каза:
— Изобщо не ми се искаше пак да те разстройвам. Овъглените кости не са най-веселото зрелище… извинявай за случайния каламбур. Константин Саушкин е мъртъв. В това няма съмнение. Дори Висш вампир не може да живее без череп. Това е. Почивайте. Чакайте вертолета.
Аз прекъснах връзката. Погледнах към Алишер — той лежеше наблизо, дъвчейки шоколад. Казах:
— Хесер каза, че останките на Саушкин се пазят при нас.
— Да. — спокойно отвърна Алишер. — Виждал съм ги. Череп, в който е забито парче стъкло от скафандър. Мъртъв е твоят Саушкин.
— Не го преживявай толкова. — подкрепи го Афанди. — Случва се и под най-добрите заклинания да излъжат.
— Не би могъл да излъже… — прошепнах аз, припомняйки си лицето на Едгар. — Не, не би могъл…
Вдигнах телефона към лицето си и влязох в менюто на плейъра. Включих случайно възпроизвеждане. Чух женски глас под тихия съпровод на китара и оставих телефона до себе си. Миниатюрният високоговорител се стараеше с всички сили.
49
Поредната авторска грешка? В първата част на тази книга (пета глава) Хесер сам насочва Антон към Костя, като твърди, че няма доказателства за смъртта му — „Следихме скафандъра с радар до самият край. Но Антоне, ние не знаем дали Костя Саушкин е бил в този скафандър.“ Бел.прев.