— Афанди! — повиках аз. — Знаеш ли, дъщеря ми говореше за тебе. Още в Москва.
— Така ли? — учуди се Афанди. — Дъщеря-вълшебница?
— Вълшебница. — признах аз. — Само че е още малка. Само на шест години. Питаше дали ще й подариш герданче. Синичко.
— Каква правилна дъщеричка! — възхити се Афанди. — Само на шест, а вече мисли за герданче! И наниза правилно е избрала… дръж!
Вече не знам от кой джоб извади герданчето, което ми подаде. Погледнах с любопитство небесно сините тюркоази. Попитах:
— Афанди, нали са магически?
— Съвсем малко. Омагьосах конеца, та никога да не се къса. Иначе е просто герданче. Красиво! Избирах ги за правнучката, тя е вече голяма, но още обича украшения. Нищо, ще й купя други. А тези са за дъщеря ти, със здраве да си ги носи.
— Благодаря ти, Афанди. — казах аз, прибирайки подаръка.
Алишер се изкашля и каза тихо:
— Може би това не е моя работа, музикантите са си странен народ! Но смятам, че трябва да се проведе служебно разследване по повод тази песен…
ЧАСТ ТРЕТА
ОБЩА СЪДБА
ПРОЛОГ
Преподавателят внимателно огледа стажантите. Самият той беше млад, до скоро още стоеше на тяхното място и сега отчаяно не му достигаше солидност. Във всеки случай, той самият смяташе така.
— Сега ние с вас ще проведем първото полево занятие. — каза преподавателят. Ръката му сама се протегна към основата на носа. Непрекъснато му се искаше да си поправи очилата. И защо му трябваше да лекува късогледството си? Очилата биха добавили солидност! — Андрей, повтори заданието.
Слабичкото момче направи крачка напред и каза с прекъсващ глас:
— Вървим по улицата. Разглеждаме минувачите през Сумрака. Съобщаваме ви, ако видим Тъмни или Светли. Но основното ни внимание е към неинициираните Различни.
— Какво правим, ако открием неиницииран?
— Нищо. — твърдо каза момчето. — Съобщаваме ви, след което действаме според обстановката. Различният трябва да се инициира в подходящ момент, когато ще е най-склонен към Светлината.
— Какво правим, ако забележим престъпни действия на Тъмните?
— Нищо. — с очевидно огорчение отвърна момчето. — Съобщаваме ви, след което се свързваме с Патрула…
— Оставайки на безопасно разстояние. — добави преподавателя. — А ако открием престъпление, извършвано от хора?
— Също нищо. — вече съвсем мрачно каза хлапето. — Ние само това правим, гледаме!
Стажантите се заусмихваха. Освен момчето, в строя имаше двама възрастни мъже и младо момиче. Според преподавателя всички ги очакваше четвърто-пето ниво. Но виж, момчето може би щеше да израсне до второ или даже до първо. Имаше превъзходни способности за боен маг.
— Благодаря ти, Андрей. Ти формулира всичко правилно. Ние гледаме. Ние само се учим. Ясно ли е? Няма да влизате в Сумрака, няма да правите заклинания. Нашата основна задача е издирването на потенциални Различни. И не си мислете, че е толкова просто. Понякога се налага няколко минути да изучаваш човека, за да откриеш потенциал на Различен. Между другото, Антон Городецки е открит по време на такова учебно занятие. Самият Хесер го е открил.
Изчаквайки няколко секунди, преподавателят се пошегува:
— Е, аз не съм Хесер, но смятам да стана Висш.
Той нямаше никакви шансове за висше ниво. Впрочем, дори му оставаше по-малко от половин час живот. Но преподавателят не чувстваше това. В снопът от линиите на вероятностите, които той можеше да разгледа, имаше една-единствена, съвсем незабележима нишка, водеща към смъртта му.
Но именно сега десетки случайности се събираха в едно, и тънката нишка се наливаше с живот. За съжаление, на преподавателя не му беше до това — всеки час да изучава съдбата си.
50
Зоя Ященко, „Нощен патрул“ („Ночной Дозор“). Оригинал:
Бел.прев.
51
Зоя Ященко. „Ночной Дозор“ — продължение. Оригинал:
Бел.прев.