Тя нежно прокарва пръстите си един по един по клепачите ми, леко гъделичкайки миглите с нокти. Трябва да призная, че ми е приятно. Мисля, че никой не ми е обръщал такова внимание.
Мирабел плъзга палци по веждите ми, като леко ги натиска. Премества се, така че да се притисне до мен, после вдига ръце, за да прокара едновременно двата си палеца по веждите ми.
— Надявам се, че нямаш нищо против, Жак, но искам да усетя различията в двете страни на лицето ти. Знам, че двете половини на моето не са еднакви, нито твоите. Мисля, че това е важно за начина, по който изглежда лицето. Така ли е?
— Да, Мирабел. Художниците винаги се съобразяват с тази особеност, когато рисуват портрети. Всеки човек представлява две личности в едно лице и тяло.
— Очите ти са толкова дълбоко разположени, Жак. А челото ти е изпъкнало. Така ли е с всички мъже? Това сигурно ви прави да изглеждате много по-примитивни от жените, ако другите жени приличат на мен.
— Очите ми са по-надълбоко и челото ми е по-изпъкнало, отколкото на повечето мъже, Мирабел. Но общо взето, всички мъже са такива. И не всички жени имат нежни и меки лица като твоето. Мисля, че това е защото си незряща и защитена от действителността. Лицето ти не е загрубяло като на повечето жени.
Сега тя е сложила ръце на слепоочията ми и нежно проследява бръчките над веждите. Пръстите й се движат по цялата им дължина. Само слепец или музикант може да докосва толкова леко. От време на време спира, но изобщо не усещам, че ръцете й са на лицето ми, с изключение на хладината им.
Сетне прокарва пръсти през косата ми. За щастие още не съм оплешивял. Това ми се е предало по наследство. Косата ми посивява на слепоочията и надолу, към брадата. Чудя се дали Мирабел ще може да различи сивите косми от другите, по-твърдите.
Пръстите й нежно преминават през косата ми, като леко подръпват черепа. Това ми действа много успокояващо.
— Имаш прекрасна коса, Жак. И е по-хладна от лицето ти. Много ми е приятно да я докосвам. Сякаш е вода и тече между пръстите ми.
— И на мен ми е приятно да усещам пръстите ти в косата си. Много си нежна.
Тя плъзва ръце към ушите ми и прокарва пръсти по мидата и меката долна част. Прави го едновременно с двете уши. За да го стори, ляга върху мен.
Изучава вътрешността им с нежните връхчета на пръстите си, проследявайки извивките. Това вече започва да ме възбужда. Ушите ми са много чувствителни. Усещам трепет, но се опитвам да не му обръщам внимание. Съсредоточавам се върху самото усещане, а не върху сексуалното му въздействие. В края на краищата, това са само ушите ми.
— Но, Жак, в ушите имаш дори повече косъмчета, отколкото в носа. Сигурен ли си, че чуваш? Не си ли опитвал да ги подстрижеш? Усетя ли, че имам такива косъмчета, аз ги отрязвам. Не се ли грижиш за себе си?
Мирабел е като майка. Откривам, че се отпускам.
— Предполагам, че не съм толкова внимателен, Мирабел. Но не бива да забравяш, че съм живял по улиците и на тавана. Нямах много време да подрязвам косъмчетата в носа или в ушите си, пък и нямах огледало.
— Това не е извинение. Аз ги подрязвам, пък съм сляпа. След някой друг ден ще подстрижа косъмчетата в ушите ти. Не се притеснявай. Няма да те порежа. Много съм добра с ножиците. Не забравяй, че живея на улица „Сизо“5.
Слагам ръце върху нейните. Бавно ги смъквам към устните си. Целувам върха на всеки пръст, като ги държа доближени един до друг.
— А сега, мисля, че трябва да заспиваме, Мирабел. Утре, когато материалите пристигнат, ще имаме много работа. Казаха, че ще ги доставят в девет часа. Аз ще тичам, а ти ще правиш упражненията си. Сетне ще подготвя стаята за работа. Имаш ли стълба? Ще ми е необходима.
— Да, мисля, че в мазето има стълба. Както и някои инструменти, които може да ти послужат.
Тя се навежда и ме целува бързо и съвсем леко по устните. После става.
— Не беше много неприятно, нали? Сега те познавам по-добре. По-хубав си, отколкото предполагах.
Мирабел се обръща и излиза от стаята ми. След около пет минутен размисъл в мрака, аз заспивам.
Толкова сме близки, когато работим заедно. Имам чувството, че знам точно какво прави Жак и какво иска да направи. Сливаме се в едно цяло.
Но какво ли мисли за спалнята ми? Желанието ми е толкова детинско и същевременно порочно — стая на проститутка. Той знае какво искам и ще я направи така. Ще ми помогне да се почувствам като кралица, при това обичана.