31.
Майката на Лиза живееше в малка дървена къща на Ръшън Хил заедно с втория си съпруг — приветлив банкер на име Арни. На теория къщичката им имаше изглед към Залива и Алкатраз8 и беше самата истина, че от най-горните стъпала изправен на пръсти висок човек можеше да види къс от океана и парче от острова крепост. Двамата с Лиза бяхме идвали на гости тук три пъти, последният от тях миналата година, за Деня на благодарността. Като изключим тъпия спор с Еди за канцлера Кол, гостуването ни беше преминало много приятно, с типичната американска семейна топлина, която за изненада на самия себе си бях установил, че страшно ми допада. Сигурно имаше и английски семейства, в които човек можеше да я намери, но моето определено не беше от тях. Лиза и аз бяхме решили да дойдем за Деня на благодарността и тази година, а това означаваше само след две седмици. Дали щях да бъда на разположение зависеше от онова, което предстоеше да се случи през следващото денонощие.
Извървях пътя по алеята до прясно боядисаната входна врата и позвъних. Почаках малко, но отвътре не се чу никакъв шум. Може би тъща ми не си беше вкъщи.
Знаех, че работи два дни в седмицата в луксозен магазин за детски дрехи — собственост на нейна приятелка. Опитвах се да стоя колкото може по-близо до вратата и така, че да не може да ме види през прозорците и да се престори, че не си е у дома.
Бях готов да се откажа да чакам, когато тя отвори — оправяше машинално косата си и приглаждаше роклята си. Автоматичната усмивка на лицето й се стопи в мига, в който ме видя.
— Саймън! Какво търсиш тук?
— Лиза.
— О, Саймън! Не трябваше да биеш този дълъг път! Знаеш, че не мога да ти кажа къде е Лиза.
— Е, добре, вече съм тук. Може ли да вляза?
— Но, да, разбира се. — Тя отстъпи и тръгна пред мен към кухнята. — Искаш ли кафе? Веднага ще сваря.
— Ако обичаш. — Тя се залови с кафеварката и филтрите. — Как е Лиза?
— Ами… не е добре.
— Бих искал да помогна.
— Не мисля, че би могъл.
— Защо не?
Тя се обърна към мен.
— Животът й се обърна наопаки, Саймън. Смъртта на Франк, загубата на работата й, историите около… — тя поспря за момент, — сексуалната ориентация на Франк. Справедливо или не, тя смята, че ти си отговорен за всичко.
— Значи е разбрала за Франк и Джон?
— Да. Някакъв детектив от Бостън дойде чак тук, за да я разпита. Не само нея — също така Еди и мен.
— Сигурно го е понесла много тежко — казах аз и я погледнах внимателно. — Но ти си знаела през цялото време, нали така?
Тя кимна и после каза:
— Не го разбрах веднага. И да ти кажа, според мен и на него му трябваше известно време, докато го осъзнае. Но когато стана — боже, какво облекчение изпитах. Знаеш ли, дълго време смятах, че ми има нещо като жена. Останахме женени заради децата, но беше… безпредметно. Така че накрая се разведохме.
— И Лиза не заподозря нищо?
— Не. Сега си мисля, че за нея щеше да е по-добре, ако поне се бе усъмнила. Тя беше силно дете и мисля, че малко по малко щеше да преодолее шока. Но Франк бе неумолим — никакво споменаване пред децата. И ето сега… — Брадичката на Ан се разтрепери. — Сега, след ужасната му смърт, на нея й е толкова трудно… И на Еди, разбира се.
Тя подсмръкна и извади хартиена кърпичка от кутията на перваза на прозореца.
— Значи смята, че аз съм виновен за всичко, така ли? Но как е възможно да мисли, че аз съм го убил — умът ми не го побира?
— Не знам дали възприема тази мисъл с рационалното си същество. Според мен по-скоро се плаши от мисълта, че може да си ти. Всичко в живота й тотално се обърка, така че може би е готова да приеме най-лошото и по отношение на теб. Знаеш ли, мисля, че тя наистина иска да задраска досегашния си живот: Бостън, Франк, теб… Особено теб.
Казваше ми много тежки думи. Кафеварката засъска. Разхвърчаха се пръски. Ан я погледна апатично и я остави да прави каквото си ще.
— А ти? — погледнах я аз. — Не ми казвай, че ти мислиш като нея. — Тя избърса сълзите си, помисли и бавно поклати глава. — Тогава… ще ми позволиш ли тогава да ти кажа защо искам да я видя?
— Идеята не е добра, Саймън — въздъхна тя.
— Нека все пак ти кажа, а ти ще прецениш. Лиза е била уволнена, защото се е усъмнила в качествата на едно лекарство. Според нея то е опасно за хората. Подхванах мое разследване и в резултат мисля, че може да е права. Добрах се до много информация за изпитанията с това лекарство, която просто ми е трудно да осмисля. Според мен само тя може да вникне в същността й. Бих искал да я прегледа.
8
Каменист остров в залива на Сан Франциско, където до 1963 г. е имало затвор, от който се е смятало, че не може да се избяга. — Б.пр.