— Саймън, колко се радвам да те видя!
— Извинявам се, че ви притеснявам през уикенда, Шърли.
— Ама няма нищо, моля ти се. Заповядай. Точно се готвех да пазарувам, но Арт е тук.
Изчаках в хола, докато тя отиде да го повика.
— Какъв е проблемът, Саймън? Да не е изгърмяла някоя сделка? — попита той едва ли не с надежда.
— Не, не става дума за това. Идвам по… лична работа.
— О, така ли? — Арт ме изгледа подозрително. Беше облечен в прецизно изгладен бежов панталон и дънкова риза. Не изглеждаше изморен, но очите му бяха влажни, сякаш страдаше от настинка или нещо подобно.
— Да. Имам нужда от твоя съвет по един въпрос.
След кратко колебание Арт прецени, че може да изиграе ролята на мъдрия чичо. Покани ме в дневната. На екрана на големия телевизор вървеше футболен мач между отбори от висшата лига. Арт натисна бутон на дистанционното, за да намали звука, без да го изключва съвсем, и взе вече отворената кутия диетична „Доктор Пепър“.
— Искаш ли?
— Не, благодаря.
— Чаша чай?
— Ако може. Би било прекрасно.
Не бях сигурен дали Арт не ме иронизира, но истината бе, че действително предпочитах чаша чай пред любимия му тъмновиолетов силно газиран химикал.
— Ей сега ще кажа на Шърли да ти направи.
Седнах в мекото кресло и оставих погледа ми да се плъзне към големия екран. „Мичиган“ водеха с 23:22 срещу „Охайо Стейт“ и публиката бе наелектризирана. Запитах се дали снощи отборът на „Челси“ бе победил „Арсенал“ в мача на „Стамфорд“5.
— Голям мач — каза Арт, като се появи откъм кухнята. — Следващата седмица Чарли ще играе в „Охайо“. Какъв е проблемът?
— Ами… — започнах аз, — всъщност става дума за смъртта на Франк.
— Аха.
— А проблемът е, че според полицията убиецът съм аз.
Направих пауза, за да проследя реакцията на Арт. Първоначално той не каза нищо, само ме изгледа внимателно, като че ли споделяше убеждението на полицията. После, изглежда, все пак реши да бъде вежлив и да ме изслуша.
— Но нали си му зет?
— Е, това вече е част от проблема. Лиза наследява половината от състоянието на Франк. Включително печалбата от „Био-уан“. — Арт изсумтя, сякаш мисълта, че Франк може да спечели някой и друг милион благодарение на „Био-уан“, му беше неприятна. — Освен това аз наистина отидох да се видя с него в Марш Хаус малко преди да е бил убит — продължих аз. — И вероятно съм последният човек, който го е видял жив. С изключение на истинския убиец естествено.
Арт се намръщи.
— Разбирам, че това не изглежда добре. Но Гил беше категоричен, че всички трябва да застанем зад теб, значи така и ще направим.
Шърли Алтшуле се появи с чая. Както можеше да се очаква, беше в чаша уеджуудски порцелан.
— Благодаря, госпожо Алтшуле — нарочно се обърнах по-официално към нея аз. — Много се извинявам, но може ли да ви помоля за капка мляко?
— О, разбира се — сепна се тя и се върна в кухнята.
— Но как бих могъл да помогна аз? — озадачено попита Арт, щом тя излезе.
Усмихнах се притеснено.
— Трябва да разбера кой е убил Франк. А за да направя това, налага се да задам няколко въпроса.
— Например?
— Питам се дали би могъл да ми кажеш къде си бил в съботата, когато е бил убит?
— Какво? — Арт едва не се задави с глътката „Доктор Пепър“. — Що за въпрос е това? Аз не съм го убил!
— Знам, че е така, Арт, но трябва да елиминирам когото мога от фирмата.
— Вече трябваше да отговарям на такива въпроси пред полицията. Защо, по дяволите, трябва да отговарям и на теб?
— Извинявам се, Арт. Както можеш да се досетиш, полицията не изгаря от желание да споделя с мен резултатите от своето разследване с изключение на убеждението си, че аз съм най-вероятният извършител. Така че се налага да повторя сам някои фази от тяхното разследване. Знам, че няма да ти е приятно, но за мен това е много важно.
— Добре де, онзи ден си бях у дома с Шърли, нали така, мила?
5
„Стамфорд Бридж“ — стадионът, на който играе домакинските си мачове отборът на „Челси“. — Б.пр.