— И на мен ми се струва така.
— Виждаш ли нещо пред нас?
— Само огромни вълни.
— Но аз усещам, че сърцето ми бие силно, Яниш!
— Понякога сърцето се лъже.
— Не и моето. А-а!
— Какво видя?
— Черна точка на изток. Съзрях я, когато блесна светкавица.
— Но дори и да сме близо до Лабуан, как ще акостираш в такова време?
— Ще акостираме, Яниш, та ако ще и да разбия кораба си! В този момент от реята на фокмачтата един малаец извика:
— Земя, посока право носа! Сандокан нададе радостен вик:
— Лабуан! Лабуан! Дайте ми руля!
Прекоси отново палубата, макар че вълните, го обливаха всеки миг, застана на кормилото и впусна платнохода на изток.
Докато той се приближаваше към брега, морето се нахвърляше.; още по-яростно, сякаш искаше на всяка цена да спре дебаркирането. Отвред връхлитаха чудовищни вълни, образувани от така нареченото мъртво вълнение, а вятърът, спиран от възвишенията на острова, удвояваше силата си.
Сандокан обаче не отстъпваше — вперил очи на изток, продължаваше неустрашим своя път, като се възползуваше от блясъка на светкавиците, за да се ориентира. Твърде скоро стигна на няколко кабелта от брега.
— Бъди разумен, Сандокан — предупреди го Яниш, който бе застанал до рамото му.
— Не се бой, брате.
— Внимавай с рифовете.
— Ще ги избегна.
— А къде ще намериш убежище?
— Ще видиш.
На два кабелта от тях се очертаваше смътно брегът, в който морето се блъскаше с неописуема ярост. Сандокан го огледа за няколко секунди и с един силен удар на кърмовия лост изви ляво на борд.
— Внимание! — извика на пиратите, които държаха въжетата.
И тласна платнохода така дръзко напред, че можеха да настръхнат косите и най-безстрашните морски вълци, премина тесния проход между две отвесни скали и влезе в малък, но дълбок залив в който, изглежда, се вливаше река. Ала прибоят в това убежище беше толкова бурен, че платноходът можеше да пострада. По-добре беше да се бори с разяреното открито море, отколкото да се опита да акостира на тези брегове, помитани от вълните.
— Не можем да направим нищо, Сандокан — рече Яниш. — Ако се опитаме да се доближим до брега, ще разбием кораби. са
— Ти си опитен плувец, нали? — запита Сандокан
— Колкото нашите малайци.
— Не се страхуваш от вълните.
— Ни най-малко.
— Тогава все едно, ще акостираме.
— Какво искаш да правиш?
Вместо да отговори, Сандокан викна:
— Параноа!… На кормилото!…
Паякът се спусна към кърмата и хвана руля, който Сандокан му отстъпи.
— Какво трябва да правя?
— Засега да задържиш кораба срещу вятъра — отговори Сандокан. — Внимавай да не го забиеш в пясъците.
— Не се бой, Малайски тигре!
После Сандокан се обърна към моряците:
— Пригответе лодката и я вдигнете на фалшборда. Когато вълната залее борда, ще я спуснете.
Какво смяташе да прави Малайския тигър? Искаше да дебаркира с тази шлюпка — жалка играчка сред огромните вълни? Като чуха тази команда, неговите хора се спогледаха разтревожени, но побързаха да се подчинят, без да искат обяснения.
Вдигнаха на ръце лодката и я качиха на парапета на десния борд, след като поставиха вътре, по заповед на Сандокан, две карабини, муниции и хранителни припаси.
Малайския тигър се приближи към Яниш и рече:
— Качвай се в лодката, братко!
— Какво искаш да правиш, Сандокан?
— Да сляза на брега.
— Ще се разбием в скалите.
— Ами!… Качвай се, Яниш!
— Ти си луд!
Вместо да отговори, Сандокан го хвана и го сложи в лодката, после на свой ред скочи в нея.
В същото време в залива нахлуваше чудовищна вълна с ужасно бучене.
— Параноа! — извика Сандокан. — Бъди готов да завиеш на борд!
— Трябва ли да изляза пак в открито море? — запита паякът.
— Иди па север и застани на дрейф. Като се успокои морето, ще се върнеш тук.
— Добре, капитане. А вие?
— Ще сляза на брега…
— Ще заплатите с живота си.
— Млъкни!… Внимавайте, спуснете лодката. Вълната идва.
Огромната вълна със снежнобял пенлив гребен пред двата бряга се разкъса наполовина, нахлу в залива и се хвърли върху платнохода, обвивайки го с облак пяна.
— Спускай! — изрева Сандокан.
Изоставена на вълната, лодката бе отвлечена заедно с двамата смелчаци в нея. Почти в същия момент платноходът обърна на борд и възползувайки се от обратната вълна, излезе в открито море, изчезвайки зад една скала.
— Да гребем с всички сили, Яниш — викна Сандокан и хвана едно весло. — Въпреки бурята ще слезем в Лабуан.
— Небеса! — възкликна португалецът. — Това е лудост!
— Греби!…
— А ударът?
— Млъкни! Пази се от вълните!