— Съжаляваш ли за това поражение, Сандокан?
— Не зная. Ако не беше ме улучил оня куршум, може би нямаше да познавам златокосото момиче.
Замълча и слезе на плажа, отправил взор към сините води на залива. После спря и протегна ръце, за да посочи на Яниш мястото, където бе станал страшният абордаж.
— Платноходите почиват там долу — рече. — Кой знае още колко мъртъвци лежат в тях!
Седна върху дънера на едно повалено дърво, хвана главата си с две ръце и потъна в дълбоки размишления.
Яниш го остави така, потопен в мисли, и се осмели да навлезе сред скалите, бъркайки с една заострена пръчка в пукнатините, за да види дали ще успее да намери някоя голяма стрида.
След като обикаля около четвърт час, той се върна на плажа с една толкова голяма стрида, че едва можеше да я вдигне. Запали бързо силен огън и я отвори.
— Хайде, братко, остави корабите под водата, а мъртвите в устата на рибите и ела да похапнем от това вкусно месце. И да мислиш, и да премисляш, все едно, няма да извадиш на повърхността нито едните, нито другите.
— Вярно е, Яниш — въздъхна Сандокан. — Онези храбреци няма да оживеят никога.
Закуската беше превъзходна. Гигантската стрида съдържаше толкова крехко и вкусно месо, че добрият португалец, чийто апетит бе изострен от чистия морски въздух и горските ухания, примря от удоволствие.
След като се наядоха до насита, Яниш се готвеше да се изтегне! под един величествен дурион, който се издигаше на брега на реката, за да изпуши блажено две пури, но Сандокан му посочи гората? и каза:
— Вилата може би е далеч.
— И таз добра! Не знаеш ли точно къде се намира?
— Спомням си смътно, понеже минах по тези места като на сън.
— По дяволите!
— Не се страхувай. Яниш! Ще мога да намеря пътеката, която води до парка.
— Да вървим, щом искаш, но внимавай да не вършиш глупости!
— Ще бъда спокоен, Яниш.
— Още нещо. Надявам се, че ще чакаш нощта, за да влезеш в парка.
— Да, Яниш.
— Обещаваш ли ми?
— Давам ти дума.
— Тогава да тръгваме!
Вървяха известно време по десния бряг на реката, след което навлязоха решително в гъстата гора.
В тази част от острова ураганът, види се, бе вилнял страшно. На земята лежаха множество дървета, повалени от вятъра или от гръм, други още висяха, задържани от лианите. Навред бе осеяно с изтръгнати и осукани храсти, купища листа и плодове, счупени клони, сред които пищяха, много ранени маймуни. Въпреки тези препятствия Сандокан не спираше. Продължи похода чак до залез слънце, без да се поколебае за миг кой път да хване.
Свечеряваше се и Сандокан вече се беше отчаял, че ще намери вилата, когато неочаквано се озова пред една широка пътека.
— Какво има? — запита португалецът, като то видя да се спира.
— Близо до вилата сме — обясни Сандокан със сподавен глас. — Тази пътека води към парка.
— Голям късмет, братко! Карай напред, но внимавай, не върши глупости!
Сандокан не го изчака да се доизкаже. Зареди карабината, за да не го изненадат невъоръжен, и се впусна по пътеката с такава бързина, че португалецът едва го догони.
— Мариана! Божествено момиче! Любов моя! — викаше той, тичайки все по-бързо и по-бързо. — Не се страхувай вече, сега съм близо до теб!
В този момент безстрашният пират би повалил цял полк, само, и само да стигне до вилата. Не се страхуваше вече от никого, дори, смъртта не би могла да го накара да отстъпи. Задъхан, обзет от силен огън. Разтревожен да не би да стигне късно и да не намери вече любимото момиче, той гичаше ли. тичаше, забравил всякаква предпазливост. Кършеше клони, разкъсваше лиани и с лъвски усилия прескачаше препятствия изпречили се на пътя му.
Ей. Сандокан. луд полудял! — викаше Яниш. който препускаше като кон подире му. — Чакай малко, спри. дявол да те вземе, или ще пукна!
Към вилата!… Към вилата! — отговаряше непрекъснато Сандокан.
Спря едва пред оградата на парка, повече за да изчака другаря си, отколкото от предпазливост или умора.
— Уф! — изпухтя португалецът, като го настигна. — Да не мислиш, че съм кон. да ме караш да препускам така? Вилата няма да избяга, уверявам те. пък и не знаеш кой може да се крие зад оградата.
Не се боя от англичаните — отвърна Тигъра, изпаднал в дива ярост.
— Зная. но ако ни убият, няма да видиш вече твоята Мариана.