— Имай търпение, брате мой! Ще я видиш, само да не отиде всичко по дяволите.
— Сложили са решетки и на нейните прозорци.
— Няма значение! Хайде!
Яниш грабна шепа камъчета и хвърли едно по стъклата. Затаили дъх, двамата пирати чакаха с вълнение. Никакъв отговор. Яниш хвърли второ камъче, после трето, четвърто.
Прозорците се разтвориха изведнъж и на синята светлина на луната Сандокан зърна една бяла фигура, която веднага позна.
— Мариана! — промълви той, протягайки ръце към момичето, което се бе надвесило през решетката.
Този необикновено енергичен и силен мъж се олюля, сякаш го бе улучил куршум в гърдите, и остана зашеметен, блед, треперещ, с широко отворени очи.
От гърдите на младата леди се изтръгна лек вик — тя също-бе познала пирата.
— Кураж, Сандокан! — побутна го Яниш, като поздрави учтиво девойката. — Качвай се на прозореца, но побързай, че тук духа лош вятър за нас.
Сандокан се спусна към вилата, покатери се по перголата и се хвана за решетката на прозореца.
— Ти, ти!… — възкликна девойката, обезумяла от радост. — Боже мой!
— Мариана, мое любимо момиче — промълви той със задавен глас, покривайки ръцете й с целувки. — Най-после да те видя пак! Ти си моя, нали, моя, още моя!
— Да, твоя, Сандокан, завинаги — отговори прелестната леди. — Безмерна радост е за мен да те видя, любов моя, след като те оплаках като мъртъв.
— Мислила си, че съм мъртъв?
— Да, Сандокан. и страдах, безкрайно страдах.
— Не. мила Мариана, Малайския тигър няма да умре така лесно. Преминах през огъня на твоите съотечественици, без да ме ранят, прекосих морето, призовах хората си и се върнах тук начело на сто тигъра, готови на всичко, за да те спасят.
— Сандокан! Сандокан!
— Сега слушай, Мариана. Тук ли е лордът?
— Да, и ме държи затворена, страхувайки се от твоето появяване.
— Видях, че има войници.
— Да, в стаите на долния етаж денонощно бди силна охрана. Обградена съм отвред, затворена между щикове и решетки, не мога да направя крачка навън. Мой храбри приятелю, страхувам се, че никога няма да стана твоя съпруга, че никога няма да бъда щастлива, защото чичо ми, който сега ме ненавижда, няма да се съгласи да се сроди с Малайския тигър и ще се опита да ни раздели, като ме изпрати далеч, далеч зад океана.
Две сълзи, две перли, капнаха от очите й.
— Ти плачеш? — възкликна Сандокан покрусен. — Любов моя, не плачи, защото ще полудея и ще извърша някакво безумство! Чуй ме, Мариана! Моите хора не са далеч, днес са малцина, но утре или вдругиден ще бъдат много, а ти знаеш какви са те. Колкото и лордът да барикадира вилата, пак ще влезем, дори ако трябва да я подпалим или да сринем стените й. Аз съм Малайския, тигър и заради теб съм способен да подложа на огън и сеч не само вилата на чичо ти, а цял Лабуан! Искаш ли да те открадна тази нощ? Сега сме само двама, но ако искаш, ще счупим решетките, зад които те държат затворена, дори ако трябва да заплатим с живога си твоята свобода. Говори, говори, Мариана, защото любовта ми към теб ме подлудява и ми вдъхва такава сила, че бих се хвърлил да превзема сам тази вила!
— Не! Не! — възкликна тя. — Не, мой храбрецо! Какво ще стане с мен, ако загинеш? Мислиш ли, че мога да живея без теб? Вярвам, че ще ме спасиш, но когато пристигнат твоите хора, когато бъдеш толкова силен и могъщ, че да смажеш тия, които ме държат пленница.
В този миг под перголата се чу леко изсвирване. Мариана трепна.
— Това е Яниш, който е изгубил търпение.
— Може би е забелязал някаква опасност, Сандокан. Може би в нощните сенки се крие някаква заплаха за теб, мой смели приятелю. Велики боже, дойде часът на раздялата!
— Мариана!
— Ако не се видим никога вече…
— Не говори така, любов моя! Където и да те отведат, аз ще те намеря.
— Но през това време…
— Става въпрос само за няколко часа, моя любима. Може би още утре моите хора ще пристигнат и ще срутят тези стени.
Чу се второ изсвирване на португалеца.
— Тръгвай, благородни приятелю — каза Мариана. — Може би те застрашава голяма опасност.
— Не се страхувам от нищо!
— Тръгвай, Сандокан, моля те, тръгвай, преди да са те изненадали!
— Не мога да се реша да те оставя. Ах, защо не доведох моите хора дотук? Щях да нападна внезапно тази къща и да те открадна.
— Бягай, Сандокан! Чух стъпки в коридора.
— Мариана!
В този момент в стаята проехтя свиреп рев.
— Мизернико! — изгърмя нечий глас.
Лордът — защото беше именно той — хвана Мариана за раменете и се помъчи да я откъсне от решетката. Чу се да отключват вратите на приземния етаж.
— Бягай! — извика Яниш.