— Не.,
— Значи този пират не е нищо друго освен хитрец, много смел, много силен, но си остава непрокопсаник, достоен за бесилото.
— Мръсник — изсъска Сандокан. — Да не бях тук вътре, щях да ти покажа кой съм аз!,
— Хайде да го потърсим — поде първият глас, — иначе ще загубим хилядата лири стерлинги, обещани от лорд Джеймс Гай-, лонк.
— Тук го няма. Да отидем да го търсим другаде!
— По-полека, Боб! Виждам там една печка, огромна като паметник, която може да послужи за убежище не на един, ами на няколко души. Насочете карабините и да отидем да проверим.
— Подиграваш ли се с нас, друже? — възкликна един войник. — Кой смяташ, че може да се скрие вътре? Че там не могат побра дори пигмеи от Конго.
— Да отидем да проверим печката, ви казвам. Сандокан и Яниш се завряха още по-навътре и залегнаха пепелта и саждите, за да избегнат любопитните погледи.
Миг след това желязната вратичка се отвори и вътре падна сноп светлина, който обаче не можа да освети цялата печка.
Един войник си пъхна главата, но веднага я отдръпна и се разкиха звучно. Шепа сажди, хвърлена в лицето му от Сандокан, го бяха направили по черен от коминочистач и почти го бяха ослепили.
— Кой дявол ме накара да си пъхам носа в този склад за сажди! — ядоса се англичанинът.
— Ама че смешна работа — подметна друг войник. — Губим тук ценно време без всякакъв резултат. Докато Малайския тигър сигурно се намира в парка и сега може би се мъчи да прескочи оградата.
— Бързо да се махаме оттук — казаха всички. — Ясно е, че тук няма да спечелим обещаните от лорда хиляда лири стерлинги.
Войниците се втурнаха обратно назад. затваряйки с трясък вратата на оранжерията. Няколко мига се чуваха стъпките и гласовете им, после всичко утихна.
Като не чу повече нищо, португалецът си отдъхна:
— Да ги вземат мътните!… За няколко минути като че ли изживях сто години. Рекох си, че няма да отървем кожата. Оня войник за малко да ни открие и двамата, ако се беше протегнал повече. Та да ни свети маслото!
— Не отричам, че моментът беше опасен — отвърна Сандокан. — Като зърнах оная глава на няколко педи от мен, кръвта нахлу в главата ми и не знам как се сдържах да не стрелям.
— Тогава щеше да стане лошо!…
— Сега обаче няма от какво да се страхуваме. Ще продължат да търсят из парка, накрая ще се убедят, че ни няма вече.
— А кога ще излезем оттук?… Да не смяташ да седим,няколко седмици? Помисли, че корабите може да са пристигнали вече при устието на реката.
— Нямам никакво намерение да оставам тук, още повече, че не се намира и храна в изобилие. Ще изчакаме само англичаните да понамалят бдителността си и ще видиш, че ще офейкаме. И аз имам силно желание да разбера дали нашите хора са пристигнали, защото без тяхната помощ не ще мога да открадна Мариана.
— Сандокан, хайде да отидем да видим дали има нещо за хапване, или да наквасим гърлото си.
— Излизаме, Яниш.
Португалецът, който чувствуваше, че се задушава в тази саждива печка, постави карабината пред себе си, изпълзя до вратичката и скочи пъргаво върху една близка ваза, за да не остави черни следи по пода.
Сандокан повтори тази разумна маневра и като скачаха от ваза на ваза, стигнаха до вратата на оранжерията.
— Вижда ли се някой? — запита той.
— Навън всичко е тъмно.
— Тогава да отидем да оберем бананите.
Промъкнаха се до дърветата, които растяха край алеята, и набраха богат запас от банани и помбоси, за да утолят глада и жаждата си.
Когато се канеха вече да се върнат в оранжерията, Сандокан спря и рече:
— Чакай ме тук, Яниш. Искам да отида да видя къде са войниците.
— Това е неразумно — дръпна го португалецът. — Остави ги; да търсят където си щат. Какво ни интересува вече?
— Имам някакъв план в главата.
— По дяволите твоя план! Тази нощ не може да се направи нищо!
— Кой знае? — възрази Сандокан. — Може би ще успеем да си отидем, без да чакаме до утре. Впрочем няма да отсъствувам дълго.
Подаде карабината си на Яниш, стисна криса и се отдалечи безшумно, движейки се все под тъмната сянка на дърветата.
Като стигна до последната туфа банани, зърна няколко факли, Които се насочваха към оградата.
— Изглежда, че се отдалечават — рече си тихичко. — Да видим какво става в къщата на лорд Джеймс! Ах, да можех да зърна само за миг моето момиче, щях да си отида оттук по-спокоен!
Сподави въздишката си и се отправи към алеята, като гледаше да върви все под прикритието на дърветата и храстите.