— Е, къде искаш да са се скрили? Претърсихме целия парк, без да намерим следите им. Да не би тези непрокопсаници да са наистина духове от ада, та да могат да се заврат вдън земя или в хралупите на дърветата?
— Ей, Бари! — извика един гръмовит глас. — Остави шегите или ще накарам да ти смъкнат кожата от бой!
Естествено никой не отговори. Младежът много искаше да се обади, но не можеше, нали беше със запушена уста и застрашен от ножовете на Сандокан и Яниш. Това мълчание затвърди все повече съмнението на войниците, че с другаря им е станало нещо много лошо.
— Хайде, какво ще правим? — запита шотландецът.
— Да го потърсим, приятели — каза друг.
— Преровихме вече всички гъсталаци.
— Да влезем в оранжерията — предложи трети.
Като чуха тези думи, двамата пирати изпаднаха в тревога.
— Какво да правим? — запита Яниш.
— Първо ще убием пленника — отвърна Сандокан решително.
— Кръвта ще ни издаде. Пък и смятам, че този нещастник е примрял от страх и не може да ни навреди.
— Така да бъде, да го оставим жив. Ти застани до вратичката и разбий черепа на първия войник, който се опита да влезе.
— А ти?
— Ще подготвя голяма изненада на англичаните.
Яниш грабна карабината, зареди я и залегна в пепелта. Сандокан се наведе към пленника и му изсъска:
— Внимавай, само да гъкнеш, ще забия ножа си в гърлото ти и те предупреждавам, че острието му е намазано със смъртоносен сок от упас. Не мърдай, ако ти е мил животът.
След това стана и започна да блъска стените на печката на различни места.
— Това ще бъде чудесна изненада — рече. — Ще изчакаме подходящ момент да се покажем.
Войниците вече бяха влезли в оранжерията и отместваха гневно вазите, проклинайки и Малайския тигър, и другаря си. Като не намериха нищо, спряха очи на печката.
— Да гръмнат хиляда топа — възкликна шотландецът, — ако нашият другар не е убит и скрит ей там вътре!
— Да отидем да проверим — предложи друг.
— По-полека, момчета — обади се трети. — Печката е достатъчно широка, за да скрие повече от един човек.
В това време Сандокан вече бе опрял рамо на стената, готов да я блъсне силно.
— Яниш — рече той, — приготви се да ме следваш!
— Готов съм,
Щом чу, че вратичката се отваря, Тигъра се отдръпна няколко крачки и се спусна напред. Последва глух пукот и стената, пробита от този мощен удар, рухна.
— Тигъра! — извикаха войниците и се разбягаха.
Сред падащите тухли внезапно се бе появил Сандокан, с пушка в ръка и криса между зъбите.
Стреля в първия войник, който се изпречи отпреде му, след това се хвърли неудържимо върху другите, повали още двама и изхвръкна,от оранжерията, следван от Яниш.
Виждайки страшния пират пред себе си, войниците толкова се бяха изплашили, че в първия момент никой не бе помислил да употреби оръжието си Когато се окопитиха, поискаха да подновят нападението, но беше вече много късно.
Макар че откъм вилата една тръба засвири сигнал за тревога и пръснатите из парка войници стреляха наслуки, защото още не знаеха какво се е случило, двамата пирати бяха,-успели да се доберат до цветните лехи и гъсталаците. А оттук, препускайки бясно, за две минути стигнаха до високите дървета Спряха да си поемат дъх и се огледаха наоколо.
Войниците, които се бяха опитали да ги спипат в печката, бяха наизскачали от оранжерията, крещяха с цяло гърло и стреляха сред дърветата,
Другите войници от вилата, които най-сетне бяха разбрали, че става нещо тревожно и се съмняваха да не би техните другари да са открили страшния Малайски тигър, тичаха през парка, за да стигнат до оградата.
— Много късно, скъпи мои — рече Яниш — Ние ще стигнем преди вас.
— Бягай да бягаме — добави Сандокан. — Да не се оставяме да ни отрежат пътя.
— Готов съм, Сандокан.
Хукнаха и двамата едновременно и като стигнаха до оградата, с два скока се прехвърлиха от другата страна.
— Има ли някой, — запита Сандокан
— Не се вижда жива душа
— Да се вмъкнем в гората, така ще загубят следите ни. Гората беше на две крачки от тях. Спуснаха се и двамата с все сила и затичаха между дърветата Но колкото повече се отдалечаваха, толкова по-трудно се движеха. Отвред се изпречваха гъсти храсти, притиснати между огромните дървета, които бяха издигнали дебелите си клонести стволи на шеметна височина, а по земята като чудовищни змии се виеха безброй сплетени коренища,! От високите клони се спущаха гъсти, жилави мрежи от каламусия ротанги и гамбири, срещу които не помагаше никакъв нож, а ниско долу пиперените храсти с ценното зърно се бяха сплели в непроходими гъсталаци. От всички страни ги обграждаха високи дуридни, отрупани с почти зрели вече плодове, покрити с твърди бодли и надвиснали като опасни бомби, огромни бананови туфи с гигантски листа, гъсти китки бетел или захарна тръстика с дълги, тънки пера, портокалови дървета, натежали от плод.