Тъй като,не бяха забелязали никакъв неприятел, спуснаха се на запад през едно блато, чиито води се вливаха в морето.
Когато стигнаха до бреговете на малкия залив, вече от няколко часа бе паднал мрак. Параноа и Сандокан отидоха до последните рифове и разгледаха внимателно тъмния хоризонт.
— Гледайте, капитане — каза Параноа, сочейки на Тигъра една еДва забележима светла точка, която можеше да бъде и звезда.
— Фенера на нашия платноход ли е това? — запита Сандокан.
— Да, капитане. Не виждате ли, че се плъзга на юг?
— Какъв сигнал трябва да дадеш, за да се доближи?
— Да запаля на брега на две места огън — отговори Параноа.
— Да отидем към носа на полуостровчето — рече Яниш. Ще сочим на платнохода верния път.
Навлязоха сред истински хаос от морски скали, покрити с купища водорасли, черупки от миди, остатъци от раци и раковини,; и стигнаха крайната точка на едно гористо островче.
— Ако запалим тук огньовете, платноходът ще може да влезе в залива, без да рискува да заседне — каза Яниш.,
— Но ще го накараме да отиде към реката — обясни Сандокан — За мене е важно да го скрием от погледа на англичаните.
— Аз ще имам грижа за това — отговори Яниш. — Ще го скрием в блатото, сред тръстиките, като свалим мачтите и платната и го покрием целия с клони и листа. Ей, Параноа, дай сигнала!
Малаецът бързо събра съчки в края на една горичка, направи два снопа, които постави на разстояние един от друг, и ги запали.
Малко след това тримата пирати видяха, че белият фенер на платнохода изчезна и на негово място се появи червен.
— Забелязаха ни — рече Параноа. — Можем да изгасим огньовете.
— Не — отсече Сандокан. — Те ще им сочат пътя. Нали никой от твоите хора не познава залива?
— Тъй вярно, капитане.
— Значи трябва да ги направляваме.
Двамата пирати седнаха на пясъка, без да откъсват очи от червената светлина, която бе сменила посоката си. Десет минути по-късно се показа платноходът. Огромните му платна бяха вдигнати, чуваше се дори плискането на водата пред носа. В тъмнината изглеждаше като огромна птица, която лети по морето.
С два завоя на борд стигна пред залива и влезе в протока, поемайки към устието на реката.
Яниш, Сандокан и Параноа бяха напуснали островчето и се бяха върнали на брега на блатото.
Щом видяха платнохода да хвърля котва сред гъстите тръстики веднага отидоха на борда. Сандокан даде знак на екипажа да пази тишина. Хората се канеха да поздравят двамата пиратски главатари с неуместни изблици на радост.
— Врагът е може би близо — рече той. — Затова ви заповядвам да пазите пълна тишина, за да не ни изненада, преди да съм осъществил намеренията си.
После се обърна към един от помощниците си и с треперещ от вълнение глас го попита:
— Не са ли пристигнали другите два кораба?
— Не, Малайски тигре — отговори пиратът. — Докато Параноа го нямаше, пребродих всички близки брегове, стигнах дори до Борнео, но не бе забелязан нито един от нашите кораби в никаква посока.
— И какво мислиш ти?…
Пиратът не отговори, колебаеше се.
— Говори! — заповяда му Сандокан.
— Аз смятам, Тигре, че нашите два кораба са се разбили в северните брегове на Борнео.
Сандокан заби нокти в гърдите си, от които се изтръгна страшна въздишка.
— Проклятие! Проклятие! — промълви той със сподавен глас — Златокосото момиче носи нещастие на момпрацемските тигри.
— Кураж, братко — рече му Яниш, като сложи ръка на рамото му. — Не бива да се отчайваме още! Може нашите кораби да са били изтласкани много далеч и да са толкова тежко повредени, та да не могат да излязат веднага в открито море. Докато не намерим някакви остатъци, не бива да мислим, че са потънали!
— Но ние не можем да чакаме, Яниш. Сигурни ли сме, че лордът ще остане още дълго във вилата си?
— Дори не бих пожелал такова нещо, приятелю.
— Какво искаш да кажеш, Яниш?
— Че ние имаме достатъчно хора, за да го нападнем, ако напусне вилата си, и да откраднем милата му племенница.
— Смяташ ли, че можем да предприемем такова нападение?
— А защо не?… Нашите тигри са до един храбреци и дори ако лордът води със себе си двойно повече войници, сигурно няма да се поколебаят да се хвърлят в бой. Обмислям голям план и се надявам, че ще има блестящ успех. Остави ме да си отспя тази нощ и утре ще почнем да действуваме.
— Доверявам се на теб, Яниш.
— Не се съмнявай, Сандокан.
— Платнохода обаче не можем да го оставим тук. Може да бъде открит от някой кораб, стигнал в залива, или ловец, слязъл по реката да бие тук водни птици.