— Помислил съм за всичко, Сандокан. Дал съм на Параноа съответни нареждания. Ела, Сандокан. Да отидем да хапнем нещо и после да се изтегнем в нашите хамаци. Да ти призная, не издържам повече.
Докато пиратите, под ръководството на Параноа, сваляха всички въжета от такелажа на кораба, Яниш и Сандокан слязоха в малката кабина под мостика и се нахвърлиха на хранителните припаси. Като заситиха глада, който ги измъчваше от толкова часове, изтегнаха се в хамаците си, без да се събличат.
Португалецът, капнал от умора, веднага заспа дълбоко, но Сандокан не можа да затвори очи. Мрачни мисли и жестоки опасения го държаха дълго време буден. Едва призори успя да заспи, но съвсем за кратко.
Когато излезе на палубата, пиратите вече бяха привършили своята работа по маскировката на кораба, за да бъде невидим и за кръстосвачите, и за случайните ловци. Платноходът бе тикнат в края на блатото сред гъсти тръстики. Мачтите и всички въжа от такелажа бяха свалени, а на горната палуба бяха нахвърляни снопове тръстика, клони и листа, но така умело, че да покриват целия кораб. Отстрани човек можеше да го вземе за храсталак изсъхнали растения или заседнала купчина треви и клони.
— Какво ще кажеш, Сандокан, а? — погледна Яниш, който вече се намираше на мостика под малък навес от тръстики, издигнат на кърмата.
— Отлично хрумване — отвърна Сандокан.
— Сега ела с мен.
— Къде?
— На сушата. Двадесет души вече ни чакат.
— Какво искаш да правиш, Яниш?
— После ще узнаеш!… Пуснете лодката на вода и пазете добре кораба!
През реката Яниш отведе Сандокан в една гъста горичка, където имаше скрити двадесет души, въоръжени до зъби, и всеки снабден с торба припаси и едно одеяло. Параноа и неговият помощник Икаут също бяха тук.
— Всички ли сте тук? — попита Яниш.
— Всички — бе отговорът.
— Тогава слушай ме внимателно, Икаут — рече португалецът. — Ти ще се върнеш на борда и каквото и да се случи, ще пратиш тук човек, който ще намери свой другар в очакване на заповеди. Ние ще ти предадем нашите нареждания, които ще трябва да изпълниш незабавно, без ни най-малко закъснение. Внимавай, бъди разумен, за да не те изненадат англичаните, и не забравяй, че макар и далече, всеки момент можем да бъдем осведомени какво става.
— Разчитайте на мен, сеньор Яниш.
— Сега се върни на борда и си отваряй очите!
Докато помощникът скачаше в лодката, Яниш, застанал начело на отряда, пое нагоре срещу течението на малката река.
— Къде ме водиш? — запита го Сандокан, който не проумяваше нищо.
— Чакай малко, брате. Най-напред ми кажи на какво разстояние от морето може да се намира вилата на лорд Гайлонк?
— На около две мили по права линия.
— Тогава имаме предостатъчно хора.
— За какво?
— Имай малко търпение, Сандокан.
Ориентира се с един компас, който бе взел от борда на платнохода, и с бърз марш навлезе сред големите дървета.
Като изминаха четиристотин метра, спря до едно огромно Камфорово дърво, извисило се над туфа храсти, и повика един от моряците:
— Ти ще се настаниш тук и няма да напускаш поста си без наша заповед. Реката е само на четиристотин метра значи лесно можеш да се свържеш с платнохода; на същото разстояние на изток ще има друг твой другар. Каквато и заповед да ти бъде предадена от платнохода, ще я съобщиш на най-близкия си другар. Разбра ли ме?
— Тъй вярно, сеньор Яниш.
Докато малаецът си подготвяше малък навес в подножието на дървото, отрядът пое отново, оставяйки друг човек на посоченото разстояние.
— Сега разбираш ли? — запита Яниш.
— Да — отговори Сандокан, — и се възхищавам на хитростта ти. С тези постове, разпределени в гората, ще можем лесно да се свържем с платнохода, дори и от околностите на вилата.
— Да, Сандокан, и да предупредим Икаут да приготви веднага платнохода, за да излезе в морето или да ни прати помощ.
— А ние къде ще се разположим?
— По пътеката, която води към Виктория. Оттам ще можем да следим кой влиза и излиза от вилата и да вземем навреме мерки, за да попречим на лорда да избяга тайно от нас. Ако иска да си върви, най-напред ще трябва да си уреди сметките с нашите тигри и ще видиш, че не ние ще претърпим поражение.
— Ами ако лордът не се реши да тръгне?
— Гръм и мълния!… Ще нападнем вилата или ще потърсим друг начин да откраднем момичето.
— Но да не стигаме до крайности, Яниш. Лорд Джеймс е способен да убие племенницата си, нежели да я види попаднала в моите ръце.
— Да го вземат дяволите!
— Този човек е решен на всичко, Яниш.
— Тогава ще действуваме с хитрост.