„Благодаря за комплимента“ — отвърна мислено Яниш, като направи върховни усилия да сдържи смеха си. После погледна лорда и каза:
— Имате достатъчно охрана, за да отблъснете една атака.
— По-рано беше многобройна, но вече не е. Трябваше да върна много хора на губернатора на Виктория, защото имаше голяма нужда от тях. Знаете, че гарнизонът на острова е много малък.
— Това е вярно, милорд.
Старият капитан пак бе започнал да се разхожда възбудено, сякаш го измъчваше някаква мисъл, по вида му личеше, че е объркан. Изведнъж рязко спря пред Яниш и го запита:
— Като идвахте насам, не срещнахте никого, нали?
— Никого, милорд.
— И не сте забелязали нещо подозрително?
— Нищо, милорд.
— Значи, може да се предприеме оттеглянето?
— Така мисля.
— И все пак се съмнявам.
— Какво, милорд?
— Че всички пирати са заминали.
— Аз не се страхувам от тези разбойници, милорд. Искате ли да отида на разузнаване из околността?
— Ще ви бъда благодарен. Искате ли конвой?
— Не, милорд. Предпочитам да отида сам. Сам човек може да навлезе в горите, без да привлече вниманието на неприятеля, докато повече хора трудно биха избегнали някой бдителен пост.
— Имате право, млади човече. Кога ще тръгнете?
— Веднага. За два часа може да се измине много път.
— Слънцето скоро ще залезе.
— Ще бъде по-добре, милорд.
— Не се ли страхувате?
— Като съм въоръжен, не се страхувам от никого.
— Буйна кръв имат тези Розенталовци — измърмори лордът. — Вървете, млади човече, аз ще ви чакам на вечеря.
— Ах, милорд, един войник…
— Но нали сте джентълмен! Пък и скоро може да станем роднина.
— Благодаря, милорд — отвърна Яниш. — След два часа сигурно ще се върна.
Козирува, хвана сабята си и слезе бавно по стълбите. Когато беше вече в парка, се усмихна доволно:
— Да вървим да търсим Сандокан! По дяволите! Трябва да изпълня желанието на лорда. Ще видиш, драги мой, какво разузнаване ще направя! Отсега можеш да бъдеш сигурен, че няма да видя и следа от пирати. Гръм и мълния, ама го скроих много хитро! Не вярвах, че ще има такъв блестящ успех. Ех, може би всичко няма да мине така леко, но, така или иначе, моят побратим ще се ожени за златокосото момиче. Дявол да го вземе, няма лош вкус приятелят! Никога не съм виждал толкова красиво и толкова мило момиче. Но какво ще стане после? Нещастен Момпрацем, виждам те в опасност! Хайде да не мислим сега за това! Ако всичко завърши зле, ще отида да изкарам живота си в някой град на Далечния Изток, в Кантон или в Макао, и ще се простя с тези места.
Говорейки така сам на себе си, португалецът бе прекосил вече парка и спря пред една от градинските врати. Имаше пост.
— Отворете, приятелю — рече Яниш.
— Отивате ли си, сержанте?
— Не, отивам да разузная околността.
— Ами пиратите?
— Няма ги вече по тия места.
— Искате ли да ви придружа, сержанте?
— Няма нужда. Ще се върна след два часа.
Щом излезе от вратата, Яниш се насочи към пътеката за Виктория и докато беше под погледа на войника, се движеше бавно. Но като се видя защитен от гъстата растителност, ускори ход и навлезе в гората.
Беше изминал едва хиляда крачки, когато от един храст изскочи някой и му препречи пътя, като насочи пушката си в него и викна заплашително:
— Предай се или ще те застрелям!
— Не ме ли познаваш вече? — възкликна Яниш и свали фуражката си. — Нямаш набито око, драги Параноа.
— Сеньор Яниш! — учуди се малаецът.
— От плът и кръв, драги мой! Какво правиш тук, толко близо до вилата на лорд Гайлонк?
— Наблюдавам оградата.
— Къде е Сандокан?
— На една миля оттук. Добри новини ли носите, сеньор Яниш?
— По-добри не могат и да бъдат.
— Какво трябва да направя, сеньор?
— Тичай при Сандокан и му кажи, че го чакам тук. Същевременно предай заповед на Икаут да въоръжи платнохода.
— Потегляме ли?
— Може би тази нощ.
— Тичам веднага.
— Чакай малко! Пристигнаха ли другите два платнохода?
— Не, сеньор Яниш, и започвам да се страхувам, че са се загубили.
— Гръм и мълния, нямаме късмет с нашите експедиции! И все пак ще имаме достатъчно хора да разбием конвоя на лорда. Тичай бързо, Параноа!
— Аз съм по-бърз и от кон!
Пиратът полетя като стрела. Яниш запали пура и се изтегна под една величествена арекова палма да пуши спокойно. И ето че след двадесетина минути се зададе Сандокан, придружен от Параноа и четирима други пирати, въоръжени до зъби.
— Яниш, приятелю мой! — възкликна Сандокан и се втурна към него. — Толкова се страхувах за теб!… Видя ли я? Говори ми за нея, братко!… Разкажи ми всичко, изгарям от любопитство!