Жрецът на Белар я гледаше невярващо.
— А, още нещо — подхвърли кралицата, внимателно подбра ново чиле прежда и го вдигна към слънчевата светлина. — Години минаха, откакто за последен път някой е правил преглед на табуните и стадата. Тъй като бездруго ще обикаляш насам-натам, искам да направиш точно преброяване на жребчетата и телетата в Алгария. Тъкмо ще има какво да правиш. И ще ми изпращаш отчети, нали? — Тя отново се зае с тъкането. — Свободен си, Елвар — каза тя спокойно, като дори не си направи труда да го погледне.
Вбесен, жрецът излезе, за да се заеме с приготовленията за скитническото си изгнание.
Лорд Морин, пръв шамбелан на негово императорско величество Ран Боруни XXIII-ти, въздъхна и влезе в личната градина на императора. Несъмнено предстоеше тирада, която Морин беше чувал поне десетина пъти. Императорът имаше необикновената способност да се повтаря.
Но Ран Боруни беше в странно настроение. Плешивият дребен монарх с голям нос седеше умислен в стола си под едно сенчесто дърво, заслушан в песента на канарчето си.
— Никога повече не проговори, знаеш ли, Морин? — каза императорът. — Направи го единствено онзи път, когато Поулгара беше тук.
Той се взря с натъжени очи в малката златна птичка, след това въздъхна тежко.
— Мисля, че се провалих в тази сделка. Поулгара ми даде канарче, а в замяна взе Се’недра.
Той огледа окъпаната от слънчева светлина градина и студените мраморни стени, които я заобикаляха.
— На мен ли ми се струва така, Морин, или дворецът наистина изглежда неприветлив и празен?
После отново потъна в унило мълчание, втренчил невиждащ поглед в лехата пурпурни рози.
Последва странен звук и лорд Морин се вгледа проницателно в императора, изплашен, че господарят му ще получи нов припадък. Но вместо това забеляза, че Ран Боруни се подсмихва.
— Видя ли как ме изигра тя, Морин? — усмихна се императорът. — Нарочно предизвика пристъпа ми. Какъв син щеше да стане от нея! Можеше да бъде най-великата императрица в толнедранската история.
Сега Ран Боруни се смееше открито, най-после дал израз на скритото до момента възхищение от съобразителността на Се’недра.
— Все пак тя е ваша дъщеря, ваше величество — отбеляза лорд Морин.
— Да събере такава многобройна армия само на шестнайсет! — възкликна императорът. — Какво прекрасно дете!
Изглежда, Ран Боруни внезапно се беше съвзел от мрачната раздразнителност, която го беше завладяла след завръщането в Тол Хонет. Но след малко смехът му заглъхна, бляскавите му очи се присвиха хитро и той каза замислено:
— Обаче легионите, които открадна от мен, ще станат доста капризни, ако нямат професионален предводител.
— Бих казал, че това е проблем на Се’недра, ваше величество — отговори Морин. — Или на Поулгара.
— Ами… — императорът почеса едното си ухо. — Не знам, Морин. Положението е доста неясно.
Той се вгледа в шамбелана си.
— Познаваш ли генерал Варана?
— Херцогът на Анадиле? Разбира се, ваше величество. Истински професионалист — стабилен, непретенциозен, изключително интелигентен.
— Той е стар приятел на семейството — сподели Ран Боруни. — Се’недра го познава и ще се вслуша в съветите му. Защо не отидеш при него и не му намекнеш, че може да си вземе отпуск и да отскочи до Алгария да види как се развиват нещата.
— Убеден съм, че ще зарадва — съгласи се лорд Морин. — Животът в гарнизона е доста скучен през лятото.
— Това е само предложение — подчерта императорът. — Присъствието му в зоната на военните действия трябва да бъде съвсем неофициално.
— Естествено, ваше величество.
— И ако стане така, че даде някой и друг съвет или дори поеме водачеството на легионите, ние несъмнено няма да имаме никаква представа, нали? В края на краищата как обикновеният гражданин разполага с личното си време си е негова работа, нали така?
— Напълно, ваше величество.
Императорът се ухили широко.
— И всички ще се придържаме към тази лъжа, нали, Морин?
— Неизменно, ваше величество — отвърна сериозно Морин.
Престолонаследникът на Драсния се оригна шумно в ухото на майка си, въздъхна и заспа на рамото й. Кралица Порен му се усмихна, остави го в люлката и се обърна към жилавия мъж, който се беше отпуснал на близкия стол. Мъжът, който беше известен само със странното име Джавълин2, беше началник на драснианската разузнавателна служба и един от най-доверените съветници на Порен.