— Наистина ли? — запита. — Не става въпрос за вариформи, а за оригинални, пълноспектрови коне?
— Да — лаконично отговори Хал.
Беше си позволил да се изпусне, че много от земните млекопитаещи — дори и вариформите, които бяха генетично приспособени колкото се може повече към планетите, за които бяха предназначени — не се размножават на повечето от другите светове. Причините все още не бяха напълно установени, но имаше известни указания, че за разлика от хората дори и най-висшите животни не са тъй приспособими към други условия на околната среда и особено към слънчевите и различните други цикли, които предизвикват промени в техните биоритми. Сякаш колкото по-голямо беше животното, толкова по-трудно се нагаждаше породата му към извънземните условия — точно както някога много диви животни трудно са се размножавали в зоологическите градини на Земята. За разлика от магарешкото семейство, конете бяха почти непознати на другите светове, като се изключи Дорсай, където по някакви необичайни причини, те вирееха чудесно.
— Знаеш ли нещо за това как се поставя сбруя и самар на товарно магаре — исках да кажа на товарно животно? — запита Джейсън.
Хал кимна.
— Бях свикнал да ходя в планините — отвърна той, — само с един ездитен и един товарен кон.
Джейсън дълбоко си пое дъх и се усмихна.
— Рух ще се радва да го чуе — подхвърли той. — В такъв случай, я погледни всички тия магарета и ми кажи какво мислиш за тях.
Двамата прегледаха цялото стадо товарни животни. На Хал те му се видяха в добро, макар и не прекрасно състояние.
— Но ако те бяха мои животни, там, на Земята — предложи той, когато вече бяха приключили, — щях да ги храня със зърно или да им слагам протеинови добавки към менюто.
— Тук няма възможност за подобно нещо — заяви Джейсън, когато Хал спомена за това. — Тия приятелчета ще трябва да живеят като останалите от отряда — в провинцията всеки се оправя кой както може.
Докато привършат с проверката, светлината омекна заради късния следобед и излезе, че вече почти е време за второто от двете дневни хранения, които се сервираха в лагера. Джейсън обясни това, докато водеше Хал обратно към основното разчистено от дървета място.
— Тук ставаме и лягаме с дневната светлина — обясни Джейсън, докато вървяха. — Закуската се прави веднага, щом стане достатъчно светло, за да виждаш какво ядеш, а вечерята е точно преди здрач — това, разбира се, ще се промени, ако отидем в други ширини, където денят през лятото става шестнадесет часа.
— Сега нали е пролет? — попита Хал.
— Точно така, но в низините все още е кално и влажно.
Кухнята се оказа една малко по-голяма палатка под дърветата в оттатъшния край на разчистеното място. Беше пълна с хранителни припаси и няколко акумулиращи готварски печки. Отвън до стената на палатката върху няколко подпори бе закрепен тезгях за сервиране. Вътре работеха готвачката — слабо русоляво момиче, което не изглеждаше дори на петнайсетина години и трима помощници на другия край на възрастовата скала — мъж и две жени в края на четиридесетте или дори по-възрастни. Вечерята беше почти готова и в неподвижния въздух на вечерта се носеше тежка миризма на храна. Джейсън и Хал бяха впрегнати в работа — да изнасят големи пластмасови съдове, пълни с различни готвени ястия за вечеря, и да ги поставят върху тезгяха за сервиране.
Докато свършат всичко това и изнесат един също толкова голям съд с кафе в хармонийски стил, членовете на отряда започнаха да се редят на опашка за вечеря, като всеки носеше своя собствена табличка за храна.
Хората минаваха покрай редицата съдове с храна, сервирана от тримата помощник-готвачи, подпомогнати от Джейсън и Хал. Хал се озова зад тезгяха с голям черпак в ръката, с който загребваше и сипваше нещо, приличащо на сиво-кафява каша от овесени ядки, гъста като пълнеж за пуйка. Вдясно от него Джейсън сипваше върху сервираното от Хал сос от печено месо или от нещо друго.
Когато и последният от стеклите се хора отмина, помощниците също си сипаха, последвани от Джейсън и Хал, които получиха таблички от складовата палатка. Последна от всички си сипа готвачката, чието име както изглежда беше Тала. Тя си взе по малко от ястията, които току-що бе сготвила и занесе обратно храната си в палатката, за да се нахрани.
С пълни табли Джейсън и Хал обърнаха гръб на тезгяха, оглеждайки се за удобно място на земята, където да приседнат. Мнозина от другите хранещи се вече бяха отнесли табличките си обратно в своите палатки или там, откъдето бяха дошли.