— Няма! — заинати се Дете-на-Бога.
— Ще яде, ако наистина му заповядаш.
— Шшшт, казах — прекъсна я Рух. — Ако наистина стане необходимо, Джеймс, може би ще трябва да ти наредя да ядеш храни, които смяташ за греховни. Сега обаче поне ще изядеш прилично количество от това, което си готов да ядеш. Ако аз ти напълня таблата, ще повярваш ли, че не съм ти сложила нищо, което не би взел сам?
— Разбира се, че ще ти повярвам — остро каза Дете-на-Бога. — Как може да бъде другояче?
— Добре — заключи Рух.
Тя стана, взе табличката от ръката му и вече бе на половината път към тезгяха, когато той скочи на крака и тръгна след нея.
— Само че няма какво да чакам… — извика той след нея. Настигна я и двамата тръгнаха заедно към съда, в който се намираше неговата храна.
— Тия стари пророци! — обърна се вбесена Тала към Хал. Известно време тя го гледа кръвнишки, а сетне изведнъж му се ухили. — Не разбираш, а?
— Би трябвало да разбера — отговори Хал. — Имам чувството, че би следвало да зная за какво става дума, само че не знам.
— Защото не са останали много като него — рече Тала. — Къде си израснал?
— На друга планета, не на Хармония — каза Хал.
— Това обяснява всичко. Асоциация едва ли е чак толкова Божи свят. Джеймс… — слушай, само не му казвай Джеймс в очите!
— Не бива ли?
— Никой от нас, освен Рух, не го нарича Джеймс пред него самия. Както и да е, той е един от ония, дето още се придържат към старите правила за постене, които повечето секти са спазвали, когато са били тъй бедни, че ядели трева и плевели, за да останат живи — и когато се е смятало, че нищо, което не влети по Божията воля право в устата ти, не е добро за оцеляване. Сега няма никакви реални съображения, човек да се опитва да продължава тоя древен пост — като че Господ няма да му прости, ако направи крачка встрани, след като цял живот се е бил за вярата по този начин. Не стига това, ами и той сам се нарича един от Избраниците.
Хал си спомни, че самоопределилите се като Избраници от всички секти на Хармония или Асоциация бе следвало със сигурност да са за Небесата, без значение какво вършат, просто защото са били специално избрани от Бога.
— … и когато сме на път, ние не можем винаги да намираме зеленчуците, които той яде. С това, което разполагаме, няма никакъв начин да му осигуряваме пълноценната и балансирана диета. Рух просто ще трябва да сложи край на това, като му заповяда да яде.
— Защо не го е направила досега? — Хал опита собствената си порция от вегетарианската яхния, която представляваше единственото ястие на таблата на Дете-на-Бога. Беше необичайна, лютива и със странен вкус, и макар че не бе трудно да я преглътнеш, едва ли засищаше.
— Защото той пак ще се упреква, че е нарушил правилата на поста, макар и да не е било по негова вина… Ей ги, идват! Добре поне, че тя му е напълнила паницата както трябва.
Тала си тръгна. Рух и Дете-на-Бога пристигнаха и пак седнаха.
— Ние имаме две задачи — съобщи Рух на Хал. — През следващите месеци ще се опитаме да ги изпълним, докато отбягваме милицията и изминем към две хиляди километра. Ако милицията ни спипа, аз ще очаквам от теб да се биеш, а ако не ни спипа, ще очаквам да работиш като всички останали в отряда, което означава с всички сили откакто станеш сутрин, докато се проснеш в спалния си чувал вечерта. В замяна на това ние ще се опитаме да те храним и да те държим жив и на свобода. Този отряд, както и всички, които са преследвани от робите на Другите, няма никакви празници и никакво свободно време. Той прекарва всичкото си време, опитвайки се да оцелее. Разбираш ли в какво се забъркваш?
— Така мисля — отговори Хал. — Във всеки случай, ако се опитвах да оцелея на открито сам, щеше да ми е доста по-зле, отколкото това, което ти предлагаш.
— И това е вярно — кимна Рух. — Тогава още две неща. Едното е, че аз очаквам от теб незабавно и без да питаш да се подчиняваш на всяка заповед, която ти дам аз или която ти даде Джеймс. Способен ли си да го правиш и дали това е приемливо за теб?
— Това беше едно от първите неща, които научих, докато растях — каза Хал. — А именно как да се подчинявам, когато е необходимо.
— Добре. Още нещо. Джейсън е бил с отряд и по-рано и той също е от вярата. През следващите няколко седмици ще забележиш, че той ще си намери мястото сред нас според своите способности. Ти, от друга страна, си чужденец. Не познаваш нашите обичаи. Ето защо ще установиш, че всички останали в лагера стоят над теб, като един от резултатите от това ще бъде, че накрая почти всички в отряда в едно или друго време ще започне да ти дава заповеди. Мислиш ли, че ще можеш да се подчиняваш на тия заповеди с такава бързина и готовност, както на заповедите на Джеймс и мен самата.