— Да — каза Хал.
— Ще трябва да го правиш, ако възнамеряваш да останеш с нас — рече Рух, — и е възможно да откриеш, че не е толкова лесно, колкото си мислиш. Ще има моменти, когато ще става въпрос за нещо като твоето обучение с оръжията, когато ще бъдеш сигурен, че знаеш доста повече от човека, който ти казва какво да правиш. И въпреки това как се чувстваш тогава, ти все пак ще трябва да се подчиняваш — или да си тръгнеш. Тъй като без този вид послушание нашият отряд не може да оцелее.
— Мога да го правя — каза Хал.
— Добре. Аз ти обещавам, че в крайна сметка ще ти се отдаде дължимото за всяка истинска способност, която можеш да ни демонстрираш. Само че ние не можем да си позволим времето или риска да те приемаме другояче, освен като последният в редицата и да те държим на това място, докато не те опознаем по-добре.
Рух се залови отново с вечерята си.
— Това ли е всичко? — попита Хал. Неговата табла вече беше опразнена и той виждаше, че няма да успее да се върне навреме при тезгяха, за да я напълни пак.
— Това е всичко — потвърди Рух. — След като приключиш с яденето, помогни на хората от кухнята да изчистят, а сетне се огледай за Джейсън. Той трябва да е намерил палатка и екипировка за вас двамата. Щом се уредите в това отношение, ако вече е тъмно, вероятно ще е по-добре да си легнете, макар и да сте добре дошли да се присъедините към всеки, който е край лагерния огън. Само си помислете дали да стоите до много късно. Денят ви утре и от сега нататък ще е много дълъг.
— Добре. Благодаря — рече Хал.
Надигна се и се върна към тезгяха. Там си напълни и изпразни още една табла храна, а сетне се поколеба дали да не си вземе и трети път. Тала забеляза неговата несигурност и му каза, че е съвсем нормално да яде толкова, колкото поиска.
— … поне засега — рече тя. — Когато провизиите на отряда не достигат, ще го разбереш. Всички ще го разберат. Точно в тоя момент сме екстра. Намираме се в богата местност и е хубаво да видиш, че хората се хранят достатъчно.
— Богата местност? — запита Хал.
Тя се разсмя.
— Това е околия, където има мнозина верни и те ни намират храна и други неща, които могат да си позволят да споделят с нас.
— Разбирам.
— Но щом приключиш, ще е добре да се заемеш с тия баки. Занеси ги до потока и ги измий. После можеш да си вървиш.
Хал се нахрани, почисти баките и си тръгна. Вече бе паднал сумрак. Огледа се под дърветата, надявайки се да открие Джейсън, без да се налага да пита. Най-накрая бе принуден да запита един почти плешив, но все още млад на вид мъж, който седеше, кръстосал крака, пред една от палатките и слагаше нови кабари на подметките на чифт високи обувки.
Мъжът изплю няколко скобички от устата си, улови ги в лявата си шепа, прехвърли чука при тях и протегна дясната си ръка, за да се здрависа с Хал.
— Джоралмон Трой — представи се той. — Ти си Хауард Иманюелсън?
— Да — отвърна Хал, като се ръкува с него.
— Джейсън Роуи вдигна палатка за двама ви ей там отзад, до зверовете. Сега или е там, или още ги храни и се грижи за тях. Ти не си от вярата, нали?
— Боя се, че не — каза Хал.
— Но не се присмиваш на Бога?
— Откакто се помня, са ме учили никога и на нищо да не се присмивам.
— Тогава всичко е наред — реши Джоралмон. — Доколкото Бог е всичко, онзи, който не се присмива на нищо, не се присмива и на Него. — Той остави обувките, чука и скобичките настрани, току до входа на палатката. — Време е за вечерните молитви — обясни той. — Някои се молят отделно, но между нас има и такива, дето вечер и сутрин се събираме да се молим заедно. Ако пожелаеш да дойдеш, винаги си добре дошъл.
Той вдигна очи към Хал, като се изправи на крака, докато говореше. В погледа му имаше откритост и простовата прямота, които представляваха не толкова силен вариант на онова, което Хал беше видял в Дете-на-Бога.
— Не зная дали тази вечер ще мога — каза Хал.
Мина отзад през сумрачната гора към мястото, където бяха привързани магаретата. С нарасналите сенки наоколо гората изглеждаше по-голяма, дърветата — по-високи и издигащи се като пилони, поддържащи небето. Между стволовете на дърветата се понесе по-студен полъх, който го охлади, докато вървеше.