Откри палатката от едната страна на мястото, където бяха привързани магаретата — близо до по-голяма палатка, чиито входни престилки бяха пристегнати едно към друго и закопчани. Откъм закопчаната палатка долетя слаб мирис на плесен.
— Хауард! — Джейсън се показа усмихнат иззад палатката. — Какво мислиш за нея?
Хал огледа палатката. На Земята би било немислимо да нощува в подобно нещо, без да го подмени или напълно да го преработи. Някога това съоръжение трябва да е било добър пример за кошероподобна палатка, достатъчно голяма, за да приюти четирима души заедно с техните раници и продукти за двуседмична екскурзия. Сега обаче палатката се бе смалила благодарение на множеството кръпки по платнището и изглеждаше сякаш всеки миг тъканта й можеше да се разцепи от старост.
— Добра работа си свършил — отбеляза Хал.
— Беше истински късмет, че имаха да ни дадат една — рече Джейсън. — Бях готов да започна да изграждам навес от клони, за да пъхнем под него чувалите… О, между другото, имаха подплата за нашите спални чували. На тая височина ще ни потрябва.
— Колко високо сме? — попита Хал, като приведе глава, за да последва Джейсън в палатката. Вътре, под закърпеното платнище, умирисано на храна и оръжейна смазка Джейсън беше постлал спалните чували от двете срещуположни страни на също така закърпения под, като краката им се срещаха под най-високата дъга на главната поддържаща шпригла на палатката. Раниците и останалата им екипировка бяха близо до качулките на спалните чували, но предвидливо дръпнати по-далеч от евентуалния кондензат върху вътрешната повърхност на палатката. Джейсън докосна една лампа с тлеещ разряд, прикрепена към главната шпригла над долната част на спалните чували и слаба, дружелюбна жълта светлина освети сенчестата вътрешност.
— Малко над две хиляди метра — отговори Джейсън. — Като тръгнем, ще идем още по-нависоко.
Той очевидно грееше от щастие и гордост заради палатката, но се опитваше да не тика насила Хал към похвали и комплименти.
— Това е много добре — каза Хал, като се огледа наоколо. — Как го направи?
— Всичко се дължи на хората от този отряд — заяви Джейсън. — Те имаха възможност да ни дадат всичко. Знаех, че ще се изненадаш.
— Така е — рече Хал.
— Е, сега като я видя — предложи Джейсън, — хайде да отидем да поседнем за малко край главния огън и да се запознаем с хората. Трябва да помагаме на готварския екип, но пък утре ще се приготвяме за тръгване.
Угасиха лампата и излязоха от палатката. Лагерният огън, за който бяха споменали и Рух и Джоралмон, беше встрани от останалата част от лагера на брега на потока в горния край на голото място. Огънят бил голям и топлел също така голям кафеник, обясни Джейсън, така че служел като сборно място за всеки, който пожелае да намине и да пообщува, след като работата и молитвите за деня приключат. Когато Джейсън и Хал пристигнаха, около огъня вече седяха шестима мъже и две жени, които пиеха кафе и разговаряха помежду си, а в следващия половин час броят им се утрои.
Двамата си сипаха кафе и седнаха на приятната светлина и топлина от огъня. Един по един се запознаха с хората, които вече бяха там, а сетне дошлите преди това се върнаха към разговорите, които водеха при пристигането на Джейсън и Хал.
— Какво има в оная палатка зад нашата? — запита Хал.
Джейсън се ухили.
— Полуфабрикати — рече той с нисък глас.
— Полуфабрикати? — Хал зачака Джейсън да дообясни, ала той просто продължи да се хили. — Не те разбирам — каза Хал. — Какво имаш предвид с това „полуфабрикати“?
— Полуфабрикати за един експеримент. Ъ-ъ-ъ… бойно оръжие — отговори Джейсън все тъй кротко. — Все още не са пречистени.
Хал се начумери. В тона на Джейсън личеше нежелание да му каже. Той се вгледа в изражението на Джейсън и то го порази като много странно. После си припомни думите на Джейсън за липсата на уединеност в тоалетния ъгъл на килията им в щаба на милицията.
— По миризмата разбирам — започна той, — че е органична материя. Що за органична материя има тая палатка?
— Шшшт — рече Джейсън, — не е нужно да викаш. Телесни течности.
— Телесни течности? Какви? Урина?
— Шшшт.
Хал се вторачи в него, но послушно понижи глас.
— Има ли някаква причина да не трябва…
— Никаква! — отвърна Джейсън, като все още продължаваше да говори тихо. — Само че никой свестен човек не крещи, когато изрича такива думи. Това е единственият начин, по който можем да го направим, но и без друго има достатъчно мръсни шегички и песни за тези процеси.