Той слезе от подиума и погледна Детето, който напусна първата редица богомолци и се качи на подиума. Мършавото му лице се взря отвисоко в тях и гласът му зазвънтя над главите им като стържещо се желязо:
— … И видях да излизат от устата на змея и от устата на звяра, и от устата на лъжепророка, три нечисти духове, прилични на жаби; защото те са бесовски духове, които, като вършат знамения, отиват при царете на цялата Вселена, да ги събират за войната във великия ден на Всемогъщия Бог…
Той спря и погледна всички.
— Знаете ли този откъс от Книгата на Откровението?
— Знаем го — в мек единодушен хор отвърнаха слушателите около Хал.
— … И събраха ги на мястото, което по еврейски се нарича Армагедон — той пак спря. — Ние знаем също — каза Дете-на-Бога, — че този звяр и този лъжепророк, чието идване е предсказано в Откровението, сега са сред нас. Не си мислете, че за теб и за теб, и за теб, тяхното присъствие означава нещо по-различно, защото за онзи, който свидетелствува за Живия Бог, никога няма разлика между това, което винаги е било и което винаги ще бъде. Има само един-единствен ден — Денят на Бога — и за вас, които той познава или е избрал да бъдете негови слуги, няма никакво значение кой час от този ден е сега. Другите, що не са като вас, са само онези, които ще бъдат отхвърлени в последния час. Но сред тия, що няма да бъдат отхвърлени, никой от вас няма нужда да пита: „Кой е часът и мигът, в който ще свидетелствам за моя Бог?“. Защото всички, що служат на Господа, ще бъдат призвани да свидетелстват и няма значение кога.
Той пак млъкна — този път толкова дълго, че за момент Хал започна да мисли, че е свършил и се кани да слезе от амвона. Само че Детето продължи:
— Нито пък има значение начинът на това свидетелстване. Особено много греши онзи, що се надява, че ще даде свидетелството си лесно, и онзи, що мечтае за мъченическо свидетелстване. Това, което е от значение, не е начинът, по който даваш, а самото даване. Помни, че когато от теб се поиска да свидетелстваш — денем или нощем, буден или спящ, сам или пред очите на множеството — само едно е важно и то е дали ще го дадеш, или не. Защото онзи, що е част от Живия Бог, няма да пропусне в тоя момент да вдигне пряпореца на своята вяра; а този, който не е, няма да има сила да го стори.
Аудиторията изпусна лека въздишка — толкова лека, че Хал едва я чу.
— Обречени са всички, що не са от Господа. Но онези, които свидетелстват, не го правят само защото може да живеят вечно. Защото твоят дълг към твоя Бог и Неговите дела е извън теб самия. Ако Господ снизходи до теб преди момента на твоето свидетелстване и каже: „Ти си слуга и воин мой. И въпреки това за моите цели ти ще бъдеш отхвърлен заедно с онези другите, що ме не познават“ — само ако воистина си от вярата, тогава ти ще отговориш правилно: „Ако е волята Ти, Господи, така да бъде. Единственото, за което те моля, е да свидетелствам“.
При последното изречение гласът му затихна почти до шепот, ала това бе шепот, който стигна до всяка стена в двора.
— „Тъй като Ти, Господи мой, беше с мен през всичките ми дни и ще бъдеш с мен винаги, не е възможно щото някой да Те отнеме от мен…“ — И гласът му още веднъж затихна до тоя дрезгав, но проникващ полушепот за още три думи: — „… дори и Ти, мой Боже. Защото както Ти си в мен, така аз съм в Теб, за вечни времена, отвъд времето и вселените; защото Ти Си бил преди тия неща и ще бъдеш след тях, и Твоите люде не могат да бъдат убити, а ще живеят оттатък вечността.“
Накрая той престана да говори така тихо и така естествено, че не само Хал, но и останалите слушатели се оказаха неподготвени за факта, че е привършил. Едва когато той слезе от амвона и се върна на мястото си в първите редици на стоящите хора, всички разбраха, че словото е свършило. Годлун излезе напред, качи се на подиума и се обърна към тях.
— Ще изпеем „Войнико, не питай“.
Започнаха да пеят без съпровод, но с хармонично сливане на гласовете, привикнали отдавна да звучат заедно, и Хал запя заедно с тях, защото думите — първоначално боен химн на наемническите войски на дружествениците, сключили договор да се бият на други светове — бяха от ония, които беше научил от Авдий толкова отдавна, че не можеше да си спомни някога да не ги е знаел.