— Кажете ми — запита, — дали персонажът Беларион от романа „Беларион“ на Рафаело Сабатини също е бил вдъхновен от реална историческа личност със същото име.
— Не — отговори Енциклопедията.
Хал въздъхна, а въображението му се върна обратно на земята. Би било прекалено хубаво, за да бъде вярно, в историята да съществува един истински Беларион.
— … обаче — продължи Енциклопедията, — Сабатиниевият Беларион до голяма степен се опира на военния гений на реално съществувалия през четиринадесети век кондотиер сър Джон Хоукууд, от когото Конан Дойл също донякъде заимства при създаването на книгите, в които се появява персонажът сър Найджъл. Общоприето е, че Джон Хоукууд е бил донякъде модел и за двата измислени персонажа. Бихте ли желали откъси от по-важните произведения, стигащи до това заключение?
— Да… не! — изкрещя Хал и се облегна назад, почти разтреперан от възбуда.
Джон Хоукууд му беше известен. Хоукууд бе привлякъл вниманието му отрано и то не само заради това, което Хал бе прочел за него, но и защото Малачи Насуно му беше говорил за Хоукууд, определяйки го като първия съвременен генерал. Клетус Греъм също на няколко пъти цитираше военните операции на Хоукууд в своя многотомен труд върху стратегията и тактиката — същият онзи Клетус Греъм, прадядото на Донал Грейм, за когото бе споменала Аджийла. В крайна сметка Донал Грейм беше наложил със сила мир на всичките четиринадесет свята. В ума на Хал внезапно се очерта ясна пътека, която водеше от Донал към Клетус Греъм, а оттам назад през военната част на западната история към Хоукууд.
Хоукууд бе произлязъл от село Сайбъл Хедингам в провинциална Англия през четиринадесети век, бе си пробил път в началото на Стогодишната война във Франция и бе свършил като генерал-капитан на Флоренция, Италия. Накрая бе умрял в леглото си, вероятно над осемдесетгодишен, след един живот на непрекъснати въоръжени битки лице в лице. И други преди Малачи го бяха наричали „първият от съвременните генерали“. Точно той бе въвел със забележителен резултат английските стрелци с дълъг лък в италианската военна практика от четиринадесети век.
От мига, в който го откри, Хал беше омаян от него. И то не само заради звънкия и цветист живот на Хоукууд, гледан от близо хиляда години по-късно, но и защото за своя живот англичанинът, който бе изминал пътя от Сайбъл Хедингам в младостта си до Флоренция в последните си години, всъщност бе пропътувал от обществото на тъмното Средновековие до началото на съвременната епоха. Флагът, който се вееше над терасата на Хал и който Уолтър Наставника бе свалил, за да го предупреди, бе излитащ ястреб от гората и бе дело на самия Хал. Той го бе измъкнал от въображението си след задълбочено търсене из книгите в библиотеката на имението, като не бе успял да изрови каквато и да било информация за герба на Хоукууд. С внезапен порив Хал отново заговори на Енциклопедията.
— Какъв герб е носил сър Джон Хоукууд?
Последва кратка пауза.
— Гербът на сър Джон Хоукууд е бил сребрист с три раковини върху самурен шеврон.
На екрана се показа сребърен щит, пресечен от дебела V-образна черна лента, наречена „шеврон“, сочеща нагоре в средата на фона, и три сребърни раковини, разположени на черния шеврон.
Защо пък раковини, зачуди се Хал. Единственото нещо, свързано с раковините, за което можеше да се досети, беше Сейнт Джеймс от Компостела, Испания. Възможно ли е Хоукууд по него време да е бил в Компостела? Или в един герб раковините означават нещо друго? Той реши да запита Последната Енциклопедия.
— Раковините са често срещани в много гербове — отвърна Енциклопедията, — и ако искате, аз мога да ви дам подробности. Има ги, например на някои от най-старите съвременни гербове, като този на Грейм и на гербовете, носени от членовете на семейство Грейм, каквито са всеизвестните гербове на Дънди и Дънбър. Искате ли подробности, пълна справка за раковините, като елемент от гербовете през миналите векове?
— Не — каза Хал.