Хал седеше и я изучаваше, докато тя говореше.
Все още не разбираше накъде са насочени думите й, но през малкото физическо разстояние, което ги разделяше, ясно усещаше, че онова, което Аджийла говореше не само е изключително важно за нея, но е и нещо, което й е трудно да сподели с него. Той кимна, за да я насърчи да продължи и тя го направи.
— Накратко казано — рече тя, — беше ни позволено свободно да се влюбваме в нещо или някого, за което обикновено биха ни казали, че това са непродуктивни субекти на подобно внимание. В моя случай още щом пораснах достатъчно, за да науча за нея, аз се влюбих в историята на Там Олин — блестящия и мрачен междузвезден новинар, който се опитал и почти успял да унищожи Дружествената култура заради лична вендета — само за да промени изведнъж и напълно държанието си, да се върне на Земята и да поеме цялата отговорност за Последната Енциклопедия, където той се оказал единственият човек, освен Марк Торе, който е чул гласове в Точката на прехода.
Лицето й се бе оживило. Емоциите й завладяха Хал така, както би могла да го завладее само музиката.
— Това е мъжът, който все още ръководи Последната Енциклопедия — продължи въодушевено тя, — който през всичките тези години я управлява в името на човечеството и отказва да позволи на който и да било друг човек или сила да я контролира. Когато станах на девет години, аз вече знаех, че трябва да дойда тук; когато станах на единадесет, ми го позволиха — на личната отговорност на Там Олин.
Ненадейно Аджийла се усмихна.
— Изглежда — рече тя, — Там е бил заинтригуван, че някой на моята възраст може да бъде дотолкова изпълнен с решимост да дойде тук, а и както открих по-късно, донякъде се е надявал, че бих могла да чуя гласовете, както ги чухте вие с него. Само че аз не успях.
След последните думи, тя внезапно млъкна. Усмивката й се стопи. Почти не бе докоснала малката салата, която бе поръчала, а Хал с изненада установи, че собствената му чиния е съвършено празна — и въпреки това не можеше да си припомни да е ял, докато я слушаше.
— Значи си тук, единствено заради Там? — попита най-накрая той, когато се видя, че тя няма да продължи. Беше започнала да ровичка в салатата си, ала щом той се обади, тя остави вилицата и спокойно го погледна през масата.
— Да, дойдох тук заради него — каза тя. — Но оттогава насам взех да виждам в Енциклопедията онова, което той вижда в нея — и което ти трябва да видиш. Сега вече дори и да го нямаше Там, аз пак бих останала тук.
Хвърли поглед към салатата си и бутна настрани прозрачната купичка. После отново се втренчи в него.
— Това е надеждата на човечеството — каза тя. — Единствената му надежда. Вече не вярвам, че отговорът се крие в екзотиците или в някой друг. Той е тук — тук! Никъде другаде. И само Там Олин съумява да поддържа тази надежда жива. Той се нуждае от теб.
Тонът на гласа й при последните й думи го разтърси. Хал я погледна и окончателно разбра, че не е в състояние да й откаже твърдо — не тук и не сега. Той измъчено си пое дълбоко дъх.
— Нека да поразмисля… още малко — каза той. И изневиделица почувства отчаяна необходимост да избяга от нея, преди да й обещае нещо, което нито ще бъде вярно, нито възможно да се спази. Без да може да свали очи от лицето й, Хал бутна платформата си назад от масата. „Ще й кажа по-късно“, рече си той, „ще й се обадя от моята стая и ще й кажа, че скоро ще се върна“. Въпреки тия телефонни екрани, все пак между тях щеше да има физическо разстояние, което ще намали ужасната сила на убеждението, което усещаше да се излъчва в момента от нея, и това щеше да му позволи да я увери, че някой ден отново ще се върне тук.
— Сега ще отида в моята стая, за да помисля — каза той.
— Добре — отвърна тя, без да помръдне. — Но помни, че си чул гласовете. Трябва да разбереш: само ние тримата знаем за това. Ти, Там и аз. Спомни си какво рискуваш, ако си тръгнеш сега. Ако заминеш и докато те няма Там стигне до положение да не е в състояние да продължи да бъде директор, докато се върнеш, на власт ще бъде Съветът, а те няма да ти позволят ти да поемеш управлението. Ако тръгнеш сега, можеш завинаги да загубиш шансовете си!