Той кимна и стана. Тя бавно се изправи от другата страна на масата и без да си кажат нищо повече един на друг, двамата излязоха от столовата. На изхода Аджийла докосна едно контролно табло, вградено в стената и се появи същият къс коридор с врата в далечния край, която би трябвало да води към неговите покои.
— Благодаря ти — каза той, почти без да я поглежда. — Ще ти се обадя, веднага щом имам какво да ти кажа.
След още миг очите й се срещнаха с неговите. Безмълвният й поглед сякаш минаваше през него.
— Ще чакам да ми позвъниш — каза тя.
Хал тръгна по коридора, все още чувствайки, че тя стои и го гледа в гръб, тъй като долавяше пронизващата сила на погледа й. Едва когато вратата на стаята му се затвори зад него, той се почувства свободен от нея. Хал се стовари в платформата срещу леглото.
Усещаше у себе си празна самота и някакъв копнеж. Това, от което се нуждая, рече си той, е някаква гледна точка извън ситуацията, която го задържаше — място откъдето би могъл да застане и да я погледне, а също и да се вгледа в очакванията на Аджийла и Там. Тя, разбира се, няма да види никакъв смисъл в неговото заминаване. От нейна гледна точка с това, което Енциклопедията му предлагаше, тя бе толкова по-напред от Коби, че всяко сравнение между двете би било смешно. Всичко, което Коби можеше да му предложи, беше само място, където да се скрие.
Ала Енциклопедията му предлагаше не само това, а и щита на силовите панели, закрилата на хората, принадлежащи към единствената институция, която Другите вероятно никога няма да могат да контролират, а напълно възможно да не са и заинтересовани да контролират. Всъщност каква заплаха може да представлява той за Другите, докато стои и работи тук, в Последната Енциклопедия? Само на тяхна територия, на Новите светове той беше истинска заплаха за тях. Дори да го открият тук, напълно бе възможно просто да решат да го оставят жив.
От друга страна, бе всичко онова, което самата Енциклопедия му предлагаше. Уолтър Наставника обичаше да казва, че преследването на знания е най-голямото приключение, което човечеството е измислило. Аджийла току-що бе затрогнала Хал толкова много, че насмалко не го бе лишила от властта да има какъвто и да било личен избор. Да бъде в състояние да работи с Енциклопедията така, както бе правил доскоро, беше все едно да му дадат да си играе с Вселената. Беше дори нещо повече…
Хал изведнъж си помисли, че това е все едно да изпълняваш ролята на Господ.
На Коби той щеше да бъде чужденец сред чужденци — и то вероятно чужденци, които са изметта на четиринадесетте свята, защото кой би отишъл да работи в мините на Коби, ако може да бъде някъде другаде? Докато тук, той вече познаваше Аджийла… и Там.
А и последните й думи здравата го бяха разтърсили. Аджийла беше права, че ако той си тръгне сега и Там умре или престане да бъде директор, собствените му шансове за този пост в Енциклопедията ще бъдат изгубени завинаги. Умът му се дърпаше от отговорността на тази перспектива. Само че да бъдеш човекът, който може да се смята за приемник на директора на Енциклопедията бе страхотна и почти нечувана работа. Там изглеждаше раздразнителен чешит — може би възрастта имаше нещо общо с това, или пък такава беше естествената му нагласа — обаче Аджийла очевидно го намираше за човек, когото би могла да обича. В крайна сметка Хал откри, че по време на кратката си среща с него, също е изпитал топли чувства към стареца.
Възможно беше това да идва и от приликата му с Авдий. Нищо чудно Хал нарочно да се стараеше да види Авдий в директора, така че това го караше да изпитва по-голяма близост към Там Олин, отколкото бе оправдано от положението. В действителност обаче, нямаше никакво значение дали двамата с Там са близки или не. Несравнимо най-важното нещо беше самата Енциклопедия и тя да бъде непрекъснато управлявана от директори. И ако Хал наистина разполагаше със сериозна вероятност след време да поеме управлението от ръцете на Там, то…
Умът на Хал се отнесе в един неясен, но приятен блян за това, каква може да бъде Енциклопедията, след като той е изкарал тук няколко години и най-накрая е поел управлението като директор. Вероятно би могъл да накара Аджийла да се съгласи да остане с него, като взаимоотношенията им донякъде наподобяват сегашните й с Там — разбира се, че тя може да се съгласи заради Енциклопедията, ако не заради нещо друго. И ако те наистина си паснат добре…