Хал прекъсна връзката и стана от седалката. Издърпа леглото и се изтегна на него. Лежеше по гръб и гледаше тавана и стените на каютата си, оцветени навсякъде във все същото убито кафяво. Слабата вибрация в материята на кораба наоколо бе единственият белег, че се движат, и щеше да си остане единственото усещане за движение — дори по време на фазовия преход — докато не влезеха в режим на приземяване в орбита около Нова Земя.
Никога не бе имало друго възможно решение, освен да замине за Коби. Само че трябваше Енциклопедията да му помогне да види неизбежността на това решение, а дори и тогава осъзнаването бе дошло през една задна вратичка на ума му. Именно поемата му го бе съобщила, тъй като образите в нея говореха от неговото подсъзнание също така, както образите на Уолтър, Малачи и Авдий му бяха говорили оттам първата нощ на огромната сфера. Той беше рицарят и бе призован да върви само в една посока.
Поемата не беше нищо друго, освен шифрограма на онова усещане за океан, което го бе докоснало, докато работеше с Енциклопедията. Хал бе доловил слепешката някакво огромно усилие, което като с фанфари бе оповестило своя характерен зов вътре в него. Без да знае, за известно време той бе доловил това нещо — и то обещаваше тъй много, че в сравнение всичко друго губеше значение. Само че пътят към него не минаваше през прашната стаичка на учения, нито дори през бюрото на Там в Енциклопедията. Поне засега. У Хал имаше неща, които трябваше да израснат достатъчно, за да се изравнят по мащаби с онова, което бе почувствал в Енциклопедията; и някакъв дълбоко заровен инстинкт се бе проявил, за да му каже, че те не биха израснали в една стерилна, закриляща околна среда. Именно сред материята, от която бе създадено човечеството Хал трябваше да открие онази специфична сила, от която щеше да се нуждае, за да може да използва могъщия лост на Енциклопедията.
И щом я откриеше, той щеше да се върне — независимо дали го иска, или не.
Докато лежеше, слабата вибрация на кораба барабанеше по цялото му тяло. Чувстваше самия себе си впримчен и все едно че наблюдаваше друг човек, увиснал в очакване между световете.
Пета глава
В момента, в който космическият кораб за Нова Земя се откъсна от околоземната си орбита в подготовка за първия си фазов преход в междузвездното пространство, Хал бе връхлетян от мисълта за крайната си самота. Благодарение на Там Олин и Аджийла в Последната Енциклопедия той не се бе чувствал съвсем сам, а преди да се добере до Последната Енциклопедия анестезията от шока и неговото обучение го бяха държали на безопасно разстояние от неговите чувства. Той не осъзнаваше все още същността на новото му положение на сирак. Сега обаче, неочаквано той си даде пълна сметка за това.
През първата нощ, прекарана на космическия кораб, той сънува ярък цветен сън. От този сън излизаше, че събитията на терасата и смъртта на Уолтър, Малачи и Авдий не са нищо друго, освен кошмар, от който се е пробудил току-що. Почувства се глупаво, ала неизразимо облекчен да открие, че тримата са все още живи и всички е наред.
Но се събуди в действителността, останал да лежи в мрака, заслушан в лекото жужене на вентилационната система на кораба, отекващо през решетката на близката стена на каютата. Обзеха го празнота и безутешност. Придърпа завивките си презглава досущ като малко дете и не помръдна — вцепенен от мъка — докато по-късно, неизвестно точно кога, заспа отново и сънува други сънища, които при събуждането си вече не помнеше.
От този момент нататък обаче мисълта за изолация и уязвимост не го напусна. Успяваше да ги изтика в някое задно кътче на ума си, ала там те се настаняваха в очакване — също както Блейс и останалите Други се бяха притаили в друго тъмно кътче. Сега той усети, че е направил голяма грешка, като не поиска при този преход от Енциклопедията до Коби, да бъде регистриран под фалшиво име.
Разбира се, положението не бе напълно непоправимо. Щом се добереше до Нова Земя, той би могъл да се откаже от резервацията, направена на името на Хал Мейн, и да направи нова резервация до Коби под друго име. В такъв случай корабните документи щяха да показват единствено, че Хал Мейн е стигнал само до Нова Земя. Ала данните за това, че е напуснал Земята на борда на този кораб, щяха да останат в регистъра, където Другите можеха да ги намерят.
По-хладнокръвната част от неговия ум му казваше, че дори и да пътува под истинското си име, както пътуваше в момента, на Блейс няма да му е лесно да го открие в пасажерския списък. Просто защото междузвездните полети бяха толкова много и на четиринадесетте свята съществуваше такава плетеница от отделни данни, че претърсването на всички тях в опит да се проследи или открие даден човек се превръщаше в статистически кошмар.