Въпреки това Хал реши, докато стигне до Коби, да изглежда колкото се може по-малко съмнителен, а щом се озове там, да се изгуби под съвършено фалшива самоличност. Да бъде колкото се може по-малко съмнителен, разбира се, означаваше, че се налага да ограничи максимално своите контакти с останалите хора на борда, ала това не бе кой знае колко трудно. В настоящия момент той не изпитваше голямо желание за запознанства със спътниците си или с екипажа на кораба.
Решението беше разумно, но при вземането му той не бе обмислил до каква степен през следващите дни подобно уединено поведение ще го подтикне към собствените му мисли и чувства. От време на време Хал неочаквано потъваше в тъга, в непоносима тъга, която постепенно мутираше в леденостудена, неудържима ярост, която по някакъв странен начин му се виждаше позната, при все че не помнеше някога да е изпитвал нещо подобно. Мисълта за Блейс, Другите и всички като тях го караше да изтръпва. Желанието да ги унищожи заедно с всичко свързано с тях го завладяваше така мощно, че не бе способен да мисли за нищо друго.
Каквото сторил си на мен и всичко мое.
Тези думи сякаш изникнаха от някаква негова далечна част, подобно на зацапан и ерозирал надпис върху камъка на неговата душа. Той щеше да последва съвета на призраците на Малачи, Авдий и Уолтър да се крие, докато не стане достатъчно силен, за да се пребори с онези, които бяха извършили ужасното престъпление; а сетне ще ги унищожи така, както те бяха унищожили всички, които нявга бе обичал. Точно както Аджийла му бе напомнила, че Там Олин първоначално бил решен да унищожи цялата култура на Дружествените светове. Там Олин бе променил решението си и бе зарязал онова, което бе започнал да постига, обаче Хал никога нямаше да постъпи така.
Наученото от Уолтър го предупреждаваше да не позволява на разрушителните чувства да се засилват и да го завладеят, а и той бе обучен как да ги контролира. Сега обаче откри, че в най-лошите мигове мъката изглеждаше прекалено голяма, за да може да я понесе.
Все пак пътуването до Нова Земя не беше тъй дълго в действителното корабно време. Повечето от пътниците на борда пътуваха отвъд този свят — за Фрайланд — по-богатия и по-активен в търговско отношение от двата свята, обикалящи звездата Сириус. Само че корабите спираха първо на Нова Земя, защото Нова Земя беше главната точка за прехвърляне на кораби към Слънчевата система. А и всички, които както Хал пътуваха за други места, предпочитаха да направят смяна тук, а не на Фрайланд.
Хал се беше надявал, че на борда ще открие поне още един човек, който да отива на Коби или да познава тази планета от личен опит, така че да може да го разпита как всъщност живеят миньорите. Само че никой от пасажерите, които щяха да се прехвърлят на друг кораб, не отиваше в тази посока — а и той бе помолил домакина да провери списъка, за да бъде сигурен. Накрая, когато хвана совалката до Ню Ърт Сити за тия три дни, които трябваше да изчака до своя кораб за Коби, той бе също така самотен и знаеше все още тъй малко, както когато се качи на борда.
Ню Ърт Сити обаче привлече вниманието му и дори временно измести мислите му от събитията на терасата, и тези в Енциклопедията на заден план. Градът беше космическа база, което означаваше, че основната му търговска дейност са извънпланетните космически превози. Небето бе пълно с пасажерски и търговски совалки, който се спускаха или издигаха във временна орбита. Улиците също така бяха пълни с множество корабни агенти. След като отмени първоначалната си резервация, Хал без никаква трудност си намери пропуск под друго име за кораб, който се отправяше към Коби.
Самият град лежеше във възвишенията на северната умерена зона на този свят — насред един континент, на мястото, където се сливаха двете големи реки, които заедно с притоците си съставляваха речния басейн на близо една трета от континенталната суша. От уроците си по география Хал помнеше, че през зимата в града трябва да е много студено. Сега обаче, в средата на лятото атмосферата беше прашна и ветровита, с уникалната миризма на растителността от тази географска ширина на планетата. Той се отби в няколко от крайпътните ресторанти, пи от местни плодови и зеленчукови сокове и наблюдаваше минувачите.
Въпреки обучението му, романтичната му страна винаги клонеше към мисълта, че между хората от по-скоро заселените планети би трябвало да има съвсем забележими различия. Нова Земя обаче беше неспециализиран свят и мнозинството хора на нея изглеждаха също така пълноспектрови хора, както хората от Земята. Изглеждаха по същия начин; на практика говореха по същия начин и като се изключат някои леки вариации в кройката и стила, носеха еднакви дрехи. Много рядко се виждаше някой човек, който бе облечен и се държеше, сякаш определено принадлежи към някоя от истинските Отцепени култури — дружественик, екзотик или дорсай — а и те се открояваха рязко сред заобикалящите ги.