Въпреки това Ню Ърт Сити бе странно място. Слънчевата светлина, миризмите, оживлението — всички те притежаваха такива разлики, които привличаха вниманието и завладяваха въображението му. Хал не виждаше никакви признаци за упадъка, за който бе говорил Там Олин, за приближаването на някакъв Армагедон, за край на настоящата цивилизация или дори на самата човешка раса. Най-накрая той изхвърли от ума си тази главоблъсканица и се обърна към един по-непосредствен въпрос. Опитваше се да се представя пред хората, с които се сблъскваше, като студент от Земята, който пътува, за да събере данни за дипломната си работа. Така той провери дали може да мине за човек на около двайсет години, и бе напълно удовлетворен, когато никой не постави това под съмнение.
Той отдавна бе открил, че някаква част от него е хамелеон, надарен с въображение на актьор, който може да бъде съблазнен от безброй много роли. Разполагаше с три дни местно време, преди новият кораб за Коби да напусне орбита, ала дори само за тия три дни той едва не се изкуши да остане тук поне за месец-два, за да научи как да се пригоди към това, което виждаше около себе си и да изпита тукашния начин на живот в собственото му общество.
Обаче мисълта, че Блейс може би вече бе задвижил — колкото и бавно да беше това — неговото издирване, съчетана с привличането на онази аморфна, океанска целенасоченост, която го бе накарала без да разсъждава да опакова вещите си, когато бе настъпил моментът да се качи на борда на кораба за Нова Земя, го изпрати навреме на кораба за Коби. Няколко часа по-късно той отново беше сред звездите, носейки се към първия фазов преход, който в последна сметка щеше да го закара да работи в мините на този лишен от атмосфера свят.
Корабът, с който пътуваше сега, не беше пътнически лайнер, като онзи, с който бе напуснал земната орбита, а търговски съд, който превозваше в добавка малка група пътници, настанени в каюти подобни на офицерските. Единствените други пътници бяха трима търговски представители, които прекараха цялото си време в залагане на безтегловни сачми в салона. Офицерите и екипажа не се интересуваха от разговори с пасажерите. Те имаха някаква своя професионална общност и той ги виждаше единствено по време на хранене. Така след пет дни стигнаха до Коби…
… само че не в орбита около Коби. На този миньорски свят космическите кораби не спираха в орбита и не чакаха совалките от повърхността. Те не само се спускаха като военни кораби направо на повърхността, но и бяха отишли още една крачка напред. Спускаха се направо под повърхността на планетата. Всичко на Коби бе построено под земята и когато корабът на Хал предпазливо приближаваше луноподобния пейзаж на планетата, сред този пейзаж пред тях се разтвори пукнатина, от която нагоре струеше светлина. Почти увиснал на маневрените си двигатели, корабът се плъзна в отвора също както совалката от Земята се бе плъзнала в отвора на пристана на Последната Енциклопедия.
Веднага щом се озоваха вътре, отворът пак се затвори зад тях. Херметизиращите бариери намаляваха до минимум загубата на въздух, но за свят, който трябва да произвежда всичкия си въздух и вода от химикалите на своята кора, дори дребните загуби имаха огромно значение, помисли си Хал. После обаче той забрави за проблемите, свързани с извличането на химични съединения от кората на планетата, защото мястото, където се озоваха, бе съвършено различно от входния пристан на Енциклопедията.
Той бе ни повече, ни по-малко нормален по размери военен или търговски космодрум, издълбан в твърдата материя на планетата, и имаше внушителен пристан, по чиито краища имаше гъсто наредени ремонтни докове. На екрана в каютата на Хал, където той наблюдаваше приземяването, се виждаше как космическите кораби лежат върху шейните в доковете и поемат в себе си металните части и изделията, които Коби можеше да достави по-евтино от всеки друг свят.
Много е иронично, бе казал веднъж Авдий, че човечеството толкова късно е осъзнало колко благосклонна е планетата майка, на която се е родило то. Не само що се отнася до въздуха, водата, климата и екологичното й богатство, но и до достъпността на нейните метали. Първите хора, които се заселили на Новите светове, бързо открили, че металите, от които се нуждаят, нито ги има в такова количество, към което Земята ги е привикнала, нито са толкова лесни за извличане от скалистата мантия на техните планети. На дванадесет от четиринадесетте свята човечеството е образувало гладни за метал общества, а на някои от тези светове, като например на двете Дружествени планети и на Дорсай, недостигът е тъй голям, че те не биха могли да съществуват в една съвременна междузвездна общност, ако не бяха в състояние да купуват по-голямата част от онова, което им е нужно за развитието на техническия им живот. Четиринадесетте свята можеха да останат една общност, само ако имаха възможност да търгуват една с друга. Единствената им обща валута обаче, бяха професионалните умения, опаковани в умовете и телата на собствените им хора. И така световете се бяха специализирали.