Лекарите и специалистите по психически науки идваха от училищата на Екзотиките. Статистиците — от Дружествените планети. Професионалните военни — от Дорсай. Всеки индивид, който работеше не на собствения си свят, заработваше не само собствената си заплата в местна валута, но и междузвезден кредит за света, който го бе отгледал и обучил. И въз основа на този междузвезден кредит бедните на метал светове като Нова Земя купуваха каквото им трябваше от Коби…
Товарният кораб вече се бе настанил в лежащата отдолу рамка и Хал го напусна заедно с другите пътници. Видя, че чиновниците по имиграцията чакат в основата на спуснатата от кораба стълба, но проверката беше кратка и проста.
— Виза? — Масивната сивокоса чиновничка, която го посрещна, взе от ръката му визата, която Хал бе закупил на Нова Земя на името на Тад Торнхил. — Временно или постоянно пребиваване?
— Постоянно — каза Хал. — Искам да се огледам за работа.
Жената прекара документите му през косия процеп на бюрото си и ги върна на Хал. Безкрайното повтаряне на едни и същи думи бе направило гласа й почти монотонен.
— Проверете в района на пристанището за най-близкото работно бюро извън пристанищната зона — каза тя. — Ако размислите или по някаква причина останете в зоната на пристанището, ще трябва да се регистрирате и да напуснете Коби в рамките на осем дни или ще бъдете изправен пред възможността за депортиране. Ако излезете от пристанищната зона, можете да се върнете тук само с пропуск от вашите работодатели. Следващият!
Хал тръгна и търговските представители зад него заеха мястото му.
В сградата на пристана, той запита чрез своето разговорно устройство и то отпечата на екрана си думите: „Бюро по труда «Хала Стейшън», Хала Стейшън: спирка на линия С; работно интервю на място“. Освен това устройството изхвърли малка картичка със същата информация.
Хал взе картичката и я пъхна в багажа си. Пристанищният район изглеждаше интересен, особено ремонтните докове. Хал се зачуди дали да не опита да се хване на работа тук, а не в мините. Но като помисли още малко, се сети, че е дошъл тук, за да стане невидим за Другите, а една пристанищна зона, където той щеше да бъде ограничен от изискваната за работата идентификация и наблюдението на сигурността, нямаше да бъде най-доброто място, където да се скрие.
Всъщност, помисли Хал, като си припомни уроците, които му бяха втълпявани, ако излезе от пристанищната зона колкото може по-скоро, несъмнено ще намали до минимум опасността да бъде проследен тук от Другите. Тръгна, оглеждайки се, и откри приличната на метро станция на линия С. Качи се в една от дългите сребристи коли, които плаваха там на магнитни пръстени и час и половина по-късно слезе на две хиляди километра разстояние на спирка Хала Стейшън.
Бюрото по труда се намираше в единия ъгъл на спирката и представляваше четири бюра на едно открито място. На три от бюрата нямаше никой. На четвъртото един мъж интервюираше друг, чийто външен вид и пътна чанта на пода до стола му показваха, че търси работа също като Хал. Хал изчака, докато другият кандидат приключи и бе отпратен през една задна врата към спирката. Сетне той отиде до бюрото, подаде документите си на интервюиращия и седна, без да чака да бъде поканен.
Мъжът зад бюрото въобще не се докачи, че Хал не е изчакал да го поканят. Той прелисти документите, извадени на името на Тад Торнхил, прекара ги през процепа на бюрото, а после погледна Хал. Беше малко над тридесетте — нисък и слаб човек с тясно бяло лице и купа червена коса — от тези лица, които биха могли да изглеждат дружелюбни, ако не беше това изражение на безразличие, което сякаш бе издълбало бръчки в кожата му.