— Сигурен ли сте, че искате да работите в мините? — запита той.
— Ако не бях сигурен, нямаше да съм тук — отвърна Хал.
Интервюиращият затрака бързо по бутоните на клавиатурата и от плота на бюрото изскочи разпечатан документ.
— Подпишете тук и тук. Ако до седмица промените решението си, ще заплатите храната, спането и всички други разходи, които направите. Разбрахте ли?
— Да. — Хал се пресегна, за да остави отпечатъка на палеца си в мястото за подпис. Интервюиращият спря движението му с ръката си.
— Съзнавате ли, че обществото тук, на Коби, се различава от това, с което може да се сблъскате на който и да било от другите светове? И по-специално, че законодателството е различно?
— Чел съм за това — рече Хал.
— На Коби — продължи интервюиращият, сякаш Хал не бе казал нищо, — имате имунитет срещу депортиране на друг свят, заради каквито и да е законни документи, които не са издадени на тази планета. Само че всички законови правомощия тук са предоставени на управлението на компанията, за която работите, и на планетарния консорциум от компании, към който принадлежи компанията, за която работите. Законната власт, пред която ще отговаряте пряко за своите действия, е съдия-адвокатът на компанията, който съчетава в себе си задълженията на криминален следовател, прокурор, съдия и съдебно жури. Ако бъдете призован от него, сте виновен по презумпция, докато не успеете да докажете невинността си. Ще бъдете изцяло на негово разположение за такъв период от време, какъвто той пожелае, и можете да бъдете разпитван с всички средства, които той пожелае да употреби в стремежа си да извлече необходимата му информация. Неговата преценка по вашето дело е окончателна, не е предмет на преразглеждане и може да включва смъртно наказание наложено по всякакъв начин, който той посочи, а компанията не е задължена да информира никого за вашата смърт. Разбирате ли всичко това?
Хал се вторачи в мъжа. На времето бе чел това като част от обучението си — всичко, което интервюиращият го току-що му беше казал. Само че бе съвършено различно да седи тук и да слуша тези изявления като предстояща и неизбежна действителност. Сякаш хладен ветрец лъхна отзад във врата му.
— Разбирам — рече той.
— Много добре. В такъв случай запомнете — каза интервюиращият, — че щом поставите отпечатък от палеца си под този договор, онова, към което може би сте привикнали да смятате за права на личността, вече не съществува. Аз ви предлагам условията за минимално работно обвързване, за една стандартна кобианска година при чирашко възнаграждение. По-краткотрайно работно обвързване не съществува. Желаете ли да сключите договор за по-дълъг период?
— Не — отвърна Хал. — Но нали мога да подновя договора си в края на годината, без да изгубя нещо?
— Да. — Интервюиращият дръпна дланта си от зоната за подпис. — Отпечатък от палеца ви, моля.
Хал го погледна. Уолтър Наставника казваше, че във всеки член от човешката раса е скрито уникално човешко същество. Постарай се, и можеш да го докоснеш. Хал се запита дали да не се опита да го докосне сега, ала в човека пред себе си не можеше да открие нищо, което да докосне.
Протегна ръка, постави отпечатък от палеца си върху договора и по този начин се подписа.
— Ето вашето копие — каза интервюиращият, като го откачи от бюрото си и му го подаде. — Излезте през задната врата и следвайте надписите в коридора до канцеларията на холдинга.
Хал последва указанията. Те го преведоха през добре осветен тунел с широчина около четири метра до един много по-широк вход в дясната стена на тунела. Като сви във входа, Хал видя един затворен офис вдясно и едно значително по-просторно затворено помещение вляво, през чийто лишен от врата вход долитаха звуци от музика и гласове. Отпред, но още по-нататък, се виждаше двойна редица от широки клетки, направени от метални пръти стигащи от пода до тавана, само че повечето врати стояха отворени.
Той предположи, че офисът вдясно е същият онзи, към който го бяха насочили. Любопитството му обаче го поведе към входа на отсрещното заведение и по-точно към шумната му вътрешност. Той автоматично се доближи към входа под ъгъл, както го бяха обучавали, и спря на около три метра, за да надникне вътре. Нужда от предпазливост обаче нямаше. Никой от хората вътре не обръщаше никакво внимание на ставащото отвън.