— Наоколо има ли нещо за пиене? — запита той.
— Бира и алкохол в бара отпред, ако имаш кредит — отвърна другият, без да повдигне глава.
— Имам предвид нещо като плодов сок, кафе, вода — нещо такова — рече Хал.
Онзи му хвърли един поглед и бодна с ножа си вдясно, сочейки стената зад тях на височината на гърдите. Щом стана, Хал откри, че в стената има отвор и бутон до него. Огледа се за нещо, което да използва наместо чаша, но не намери нищо и най-накрая се задоволи с това, че сгъна външната опаковка на хранителния пакет като грубо оформена чаша. Натисна бутона и водата пръсна като фонтанче нагоре в малка дъга. Хал я улови в самоделната си чаша и я изпи. Водата здравата миришеше на желязо.
Отново седна, привърши яденето си с помощта на още няколко чаши вода, а сетне смачка пакета и съдинките от него в ръце и се огледа.
— Хвърли го под койката — обади се мъжът отсреща.
Хал се ококори, ала другият се бе привел над резбата си и не му обърна никакво внимание. Накрая с голямо нежелание, защото му беше трудно да повярва, че съветът е правилен, постъпи така, както му бе предложил мъжът. Сетне се излегна на койката, благоразумно напъхал чантата между главата си и стената от пръти, която ги разделяше от съседните клетки, и зарея поглед към тъмното дъно на горната койка.
Беше на път да заспи, когато звук от стъпки го накара да отвори пак очи и да погледне към нозете си. Един нисък и доста набит мъж тъкмо бе влязъл през врата на клетката. Новодошлият спря току до вратата и се вторачи в Хал.
— Попита ме дали койката е нечия — каза мъжът, който дълбаеше с ножа. — Казах му, че не, не е ничия.
Другият мъж се разсмя и се покатери на горната койка до онази, на която седеше резбарят. После веднага започна да се върти, но най-сетне се излегна настрани, загледан към клетката и остана тъй с отворени очи.
Хал повторно затвори очи и се опита да заспи, ала с идването на втория човек умът му бе започнал да работи. Отново започна да го обзема властното усещане за тъга и самота. Усещаше се като оголен в своята изолация. Това място бе съвършено различно от Последната Енциклопедия, където поне беше открил интелигентни и отзивчиви хора, като онези, с който бе отраснал; и където бе намерил дори хора, които можеха да му станат приятели — като Аджийла и Там. Тук Хал се чувстваше почти както ако беше затворен в една клетка с диви животни — непредвидими и опасни. Лежеше и гледаше как от време на време пристигаха други мъже и се настаняваха на койките. Привикнал от обучението си, Хал автоматично ги броеше и макар очите му да бяха полузатворени, след известно време разбра, че всички койки са запълнени. Междувременно другите обитатели на неговата клетка и на съседните клетки разговаряха доста оживено на нисък глас. Хал се опитваше да не им обръща внимание. Всъщност той се помъчи да се откъсне от гласовете и вече започна да си мисли, че може би е на границата на заспиването, когато някой силно сбута крака му от външната страна на леглото.
— Ей, ти! — Хал позна предрезгавелия глас на мъжа от долната койка отсреща и отвори очи. — Сядай да поговорим за минута. Откъде си?
— От Земята — отвърна Хал. — Старата Земя. — И без усилие се надигна и провеси крака през ръба, за да седне на леглото.
— Старата Земя, така ли? За пръв път ли си на Коби?
— Да — отговори Хал. Нещо в тоя разговор не беше наред. В тона на другия човек имаше някаква фалшива нотка, която задейства изцяло напрегнатото му внимание, на което го бе обучил Малачи. Хал почувства, че пулсът му се ускорява, ала се насили да се прозине.
— Как ти се вижда тук?
Резбарят се бе преместил към края на койката, така че сега седеше, подпрял гръб на един от вертикалните пръти на края на леглото, а на половин метър зад него започваше тъмната плътна скала. Той продължаваше да дълбае.
— Не знам. Още не съм видял много неща тук — каза Хал и се извърна така, че да застане съвсем с лице към мъжа и глухата стена зад него. Не желаеше да си създава врагове в новата обстановка, ала усещането му за тревога бе силно и му се прииска другият да стигне по-бързо до причината за своя внезапен порив за разговор.
— Е, тук има много неща за гледане. Много — рече резбарят. — Щом не си бил по-рано тук и не си видял все още нищо, предполагам, че никога не си слизал и в мина…