Всички чувства на Хал все още бяха затулени от предпазливостта и напрежението, ала сега умът му постепенно отново започна да работи… Хал само се бе защитил. Но ако останалите, които бяха в клетката, дадат показания, че нападателят е бил той…
Сега ясно разбра, че всички те трябва да се знаели, че мъжът се приближава и че вероятно ще нападне всекиго, който използва неговата койка. Бил е пиян, надрусан или параноичен, а може би и трите едновременно; и всички те бяха очаквали неговото завръщане и вероятното нападение срещу Хал. Може би, помисли си някак кухо Хал, всички те са му били приятели. Вероятно дори са му съобщили, че някакъв чужденец е заел неговото място — след като очевидно резбарят преднамерено беше излъгал Хал и дори се беше опитал да го изложи на удар отзад, като се бе изместил така, че на Хал да му се наложи да обърне гръб към входа на клетката.
Ако сега другите се закълнат до един, че Хал е подхванал боя и съзнателно е убил човека… не, това е невъзможно. Правосъдието, та дори и тукашното, не може да бъде тъй неразумно сляпо.
Но мисълта за правото на съдия-адвоката да използва всички средства, които пожелае, за да изтръгне отговори от някой арестуван, отново се върна, като накара кожата отзад на врата му да настръхне.
Дали ще може да се върне обратно на космодрума, а и да напусне планетата? Не и без да използва визата си на името на Тад Торнхил, а в мига, в който го стори, несъмнено ще го арестуват.
Изневиделица в трескавия му ум като освежаващ ветрец влетя здравият разум. Клекна и сложи пръсти на шията на мъжа на пода, търсейки лявата каротидна артерия. Тя силно пулсираше под крайчетата на пръстите му; а когато сложи ръка над устата на другия, усети на дланта си раздвижване от дъха му. Дълбока въздишка излезе от гърдите му. Нападателят в крайна сметка беше само нокаутиран. Коленете на Хал омекнаха от облекчение.
Но по петите на облекчението дойде силен порив да се измъкне от туй място, което го обграждаше. Бързо се обърна, излезе през вратата и тръгна покрай редицата клетки. Хората в тях бяха започнали да говорят веднага след моментното мълчание, последвало атаката. Сега обаче, докато той минаваше, те млъкваха отново и този път очите им го проследяваха. Когато стигна до началото на клетките, заведението бе все тъй шумно, както винаги, ала сега офисът бе тъмен и изглеждаше заключен за през нощта. Хал се поколеба, но сетне продължи по коридора, като сви в посока, обратната на тази, от която бе дошъл.
Нататък коридорът сякаш продължаваше до безкрай по права линия пред него, и докъдето стигаше погледът, не се виждаше никой. Той постепенно набра скорост, докато дългите му крака не го понесоха напред с близо седем километра в час.
Хал нямаше представа накъде отива или защо отива натам. Движеше го само инстинктът да се махне, а и все още бе зареден до зъби с адреналина, който тялото му бе освободило в отговор на инстинкта му да се защити. Ала дори сега, у него нямаше ярост, а само постоянно болнаво усещане; и единственото облекчение на туй усещане беше да продължи да крачи километър след километър, насилвайки тялото си да влезе в режим, при който да забрави реакцията бий се или бягай.
Времето минаваше и малко по малко болнавото усещане започна да чезне. У него остана само някаква притъпеност, усещане за празнота, каквото може да дойде, след като се оправиш от силен удар в слънчевия сплит. Чувстваше се кух. Умът не му предлагаше никакви решения за положението, в което предполагаше, че се намира. Независимо дали нападателят му беше луд или не, Хал трябваше да допусне, че всички други в клетката спокойно могат да са му приятели и да излъжат за случилото се, та ако ще да е само за да се защитят самите те. Дори може би го чакат, за да си отмъстят на Хал, когато той се върне обратно — а бяха шестима, като не броим ония от съседните клетки, които биха могли също да ги познават и да искат да им помогнат. Вероятно не би могъл и да потърси някаква защита от Дженисон, който създаваше определено впечатление, че се държи на разстояние от Хал и от всички останали в холдинговата зона.
Само че нямаше безопасно място, където да отиде, освен нейде извън Коби. Бяха го предупредили да не се връща в района на космодрума без разрешението на своите началници. Може би там още не знаеха, че е подписал договор и щеше да може да си купи пропуск за някой излитащ кораб. В противен случай в тази притежавана от различни холдинги изкуствена среда не бе възможно такова нещо като съществувание вън от обществения ред. А той не знаеше нито едно друго място където да отиде, въпреки че вероятно този коридор водеше някъде другаде на Коби.