Вероятно най-доброто, което може да направи, е да продължи да върви. Този коридор все трябва да води някъде. Щом стигне там, би могъл да изложи своя случай пред власти, които вероятно ще са поне неутрални спрямо случилото се в холдинговата зона на Хала Стейшън, и евентуално ще има безпристрастен процес…
Изведнъж Хал се спря, а нервите му се опънаха като струни. Напрегна слух и долови слаб шум, който идваше отпред, а очите му, докато се опитваше да види колкото се може по-надалеч по коридора, като че ли различаваха нещо като танцуваща точка. Замръзна на място, затвори очи, преброи до три и пак ги отвори, сравнявайки това, което видя в първия миг, с последното нещо, преди да спусне клепачи. Несъмнено там имаше точка.
Нещо идваше към него, издавайки шум като от тананикане през нос. Дори и при сегашното му състояние, едно късче от ума на Хал се поспря, за да се замисли над звука, тъй като той не приличаше на нищо чувано досега, но същевременно в него имаше нещо познато, което не можеше да улови.
Във всеки случай не му оставеше нищо, освен да изчака нещото да се приближи. Точката се уголемяваше с бързина, която предполагаше, че нещото се приближава със скорост, по-висока от онази, с която той би могъл да му избяга. Хал остана на място и след малко загадката на звука бе решена, тъй като с приближаването си той се промени и Хал го идентифицира и разбра защо не е успял да го направи по-рано.
Това, което чуваше, бе просто шумът на някакво превозно средство на въздушна възглавница, което се движеше към него. Само че поради някаква прищявка на акустиката в дългия прав тунел, тихият като дишане шепот на носещите реактивни двигатели се беше променил и усилил до резонанс, който от далеч звучеше като мелодично тананикане. Тунелът действаше както тръбата на флейта или ручилото на гайда. Сега обаче с наближаването на возилото тананикащата нотка започна да се губи в нормалния звук на насочената надолу струя на реактивните двигатели и общият шум лесно се познаваше.
Едновременно с това, самото превозно средство стана достатъчно голямо, за да може да бъде разпознато. Очевидно също като слуха и зрението беше подложено на номерата, които му играеше коридор от този вид. Изглежда спокойните, хоризонтални слоеве въздух около него, разпрострели се надалеч, създаваха същия ефект, който създава денем нагорещеният въздух в пустинята. Макар сега возилото и неговият водач да бяха достатъчно близо, за да се виждат ясно — един обикновен четириместен открит джип и шофьорът му — техните очертания трептяха и се променяха, сякаш Хал наблюдаваше мираж. Той импулсивно закрачи пак към наближаващата кола и очертанията й започнаха да се втвърдяват.
Хал и джипът наближаваха един към друг. Щом се приближиха достатъчно, та смущенията от въздуха в коридора вече да не изкривяват джипа и шофьора в странни форми, се оказа, че това е мъж поне на шестдесет и няколко години, който носеше сив работен комбинезон и сива шапка. Лицето под шапката бе невероятно младежко, макар и състарено. На пръв поглед то изглеждаше едва ли не древно, ала от него изпод бръчките и жилавата кожа се излъчваше нещо почти момчешко. Джипът и Хал се изравниха и шофьорът спря колата.
Хал също спря и погледна недоверчиво мъжа.
— Какво правиш тук? — запита шофьорът почти крещейки, а в гласа му се долавяха очуканите останки на тенор.
— Вървя — каза Хал.
— Вървиш! — Шофьорът се облещи в Хал. — Откога?
— Не знам — рече Хал. — Час, може би два.
— Час! Два часа! — Шофьорът все още викаше и не преставаше да се кокори. — Знаеш ли, че си на близо двайсет километра от Хала Стейшън? Нали от там идваш — от Хала Стейшън?
Хал кимна.
— И закъде си мислиш, че вървиш?
— За следващата станция — отвърна Хал.
— Следващата станция е на сто и двайсет километра!
Хал не каза нищо. Шофьорът го преценява още няколко секунди.
— По-добре се качи. Ще те върна в Хала Стейшън. Качвай се бързо!
Хал размисли. Не можеше да се надява да извърви сто и двадесет километра без храна и най-вече без вода. Бавно заобиколи джипа отзад и се качи на стъпенката, където откри, че шофьорът се опитва да повдигне един голям пакет от предната седалка до него, за да го бутне в задната част на колата.