Хал избута пакета вместо него и седна на освободеното място. Шофьорът запали мотора.
— Аз съм Ханс Сосайтър — рече той. — Ти кой си?
— Тад Торнхил — каза Хал.
— Просто дойде тук, нали? Нов-новеничък, а?
— Да — отвърна Хал.
Известно време пътуваха мълчаливо.
— На колко години си?
— Двайсет — рече Хал и като си припомни, че вече не е на Земята, добави: — стандартни години.
— Не си на двайсет — заяви шофьорът.
Хал не каза нищо.
— Не си и на деветнайсет. Не си дори на осемнайсет. На колко си всъщност, дявол да го вземе!
— На двайсет — рече Хал.
Ханс Сосайтър изсумтя. Известно време пътуваха мълчешком. Колата под тях равномерно дишаше.
— Какво стана? — запита Сосайтър. — Станала е някаква проклетия, само не ми разправяй, че не е станала. Бил си в холдинговата зона и нещо е станало. Е, какво беше?
— Едва не убих един човек — каза Хал. Онуй неприятно усещане в стомаха му се върна и цялата случка пак оживя за миг пред очите му.
— Уби ли го?
— Не — рече Хал, — просто беше нокаутиран.
— Какво се случи?
— Погледнах настрани и видях, че посяга да ме удари с една от ония метални кани от барчето — обясни Хал. Беше изненадан, че отговаря на този мъж така свободно, но сега изтощението го надмогваше и освен това възрастта на Ханс Сосайтър и директните му въпроси като че ли отприщиха словата му към по-възрастния човек.
— И?
— Хвърлих го срещу стената. Това го накара да припадне.
— И след това тръгна към Муун Трансфър.
— Муун Трансфър? — погледна го Хал. — Тъй ли се казва следващата станция?
— Че как иначе? И ти тръгна пеша натам. Защо? Някой подгони ли те?
— Не. След като стана това, всички станаха и излязоха от клетката. Измъкнаха се заднешком и се махнаха.
— Заднешком? — Сосайтър го изгледа. — Кой беше тоя тип, дето си го хвърлил срещу стената?
— Не зная — рече Хал.
— Как изглеждаше?
— Горе-долу на моя ръст — отвърна Хал. — Не, може би малко по-висок. И по-тежък, разбира се. На трийсет-четирийсет стандартни години. Тъмно лице, горе широко, долу тясно.
— И ти го хвърли срещу стената? — възкликна Сосайтър. — По-едър и по-възрастен от теб и ти просто го хвърли срещу стената. Как успя да го направиш?
Хал изведнъж се смрази и се сви вътрешно, изпълнен с предпазливост.
— Просто тъй стана — рече. — Имах късмет.
— Най-големият двайсетгодишен късметлия, който някога съм виждал. Защо не ми разправиш цялата история?
Хал се поколеба, а сетне стената на предпазливостта у него неочаквано се разтвори. Почувства внезапно отчаяно желание да обясни цялата случка на някого и преди да се усети, вече разправяше на по-възрастния човек всичко, което се бе случило от мига, в който бе влязъл в клетката и бе запитал мъжа, който дълбаеше метала, дали койката е празна.
— Така-а-а — каза Сосайтър, когато Хал приключи. — Защо се махна? Защо си тръгнал пеша насам?
— Останалите в клетката сигурно бяха приятели на онзи, когото хвърлих срещу стената — каза Хал.
— Приятели? В холдинговата зона? Ти, струва ми се, каза, че те са избягали като зайци.
— Не съм казал, че всички са избягали като зайци… Работата е там, че ако са му приятели, биха могли да се закълнат, че аз съм почнал всичко.
— Да се закълнат? Пред кого?
— Пред съдия-адвоката.
— Какво общо има съдия-адвокатът с всичко туй?
Хал обърна глава и се втренчи в старото лице до него.
— Аз нараних човека доста лошо. Можеше да го убия.
— Е, и? В холдинговата зона? Оттам всяка сутрин извличат трупове.
Хал продължи да го гледа. След малко успя да накара гласа си да проработи.
— Искаш да кажеш, че никой не го е грижа?
Сосайтър се разсмя гърлено.
— Никой, който е от значение. Какво правят тия типове или какво им се случва, си е тяхна работа. Виж, ако попаднат във ведомостите за заплати, ако причиняват неприятности, съдия-адвокатът може и да се заинтересува. — И той погледна към Хал. — Съдия-адвокатът е наистина важен. Единственият законен представител на властта, с който вероятно някога ще си имаш вземане-даване, е началник-кадри в мината или може би полицията на компанията.
Хал седеше и по малко възприемаше тази нова информация. Около предпазливостта, която нападението в клетката беше възбудила у него, сега се образуваше едно твърдо ядро.