— Ако в холдинговата зона няма закони, за които да може да се говори — каза той, — е било добре, че съм си тръгнал. Не би имало нищо, което да попречи на неговите приятели да направят каквото си искат с мен.
Сосайтър отново се разсмя.
— Така, както разправяш, че са офейкали, тия не ми изглеждат като да са му приятели — или че много им се ще да ти сторят нещо.
— Нали ти казах — възрази Хал. — Те не избягаха.
— Били са шестима и са се махнали? Щом тогава са се разкарали, не мисля, че има за какво да се тревожиш особено, когато се върнеш.
— Не — каза Хал. — Няма да се върна. Във всеки случай не тази нощ.
Сосайтър изпухтя на тласъци.
— Добре — рече той. — Почакай, докато разтоваря тия неща в Хала Стейшън и ако искаш ми помогни, а аз ще ти запазя една стая в „Гест Хаус“ до утре сутрин. Ще ми дадеш дебитна разписка срещу първите си заплати. Само че трябва да се върнеш в холдинговата зона за назначение на работа в осем и трийсет сутринта.
Хал погледна възрастния човек с ненадейно изумление и благодарност, обаче в този момент Сосайтър се мръщеше на предницата на джипа, наклонил глава на една страна, сякаш се вслушваше в някакъв шум в носещите двигатели, който не би трябвало да го има. Хал се облегна на седалката си, а чувството на облекчение го караше да се усеща омекнал. От натрупаното вътрешно напрежение, от онова, което току-що бе научил от Сосайтър, от нападението на мъжа с металната халба и от поведението на останалите шестима в клетката, у него започна да се заражда едно ново съзнание.
За момента той го съзнаваше само като общо усещане. Само че докато по някакъв странен начин то нарастваше и започваше да се избистря, образите на Малачи, Уолтър и Авдий като че малко се изместиха назад. Времето и преживяното вече започнаха да застават между него и последните му спомени за тях — когато той все още не бе почнал истински да приема факта, че тях вече ги няма. В душата му се прокрадна мъка, която бе твърде дълбока, за да може да се изрази с думи, и тя се засели там за цялото останало мълчаливо пътуване със Сосайтър до Хала Стейшън.
Шеста глава
„Гест Хаус“ в Хала Стейшън се оказа група бараки за онези, които не бяха наети на работа от местните компании или бюра. Когато Хал научи това не се развесели особено, тъй като за него „Гест Хаус“ е бил достъпен през цялото време, защото имаше кредит да заплати за него. Холдинговата зона бе предназначена само за хора, търсещи работа, или за пренаемащи се бивши миньори, които нямат кредит. Всичко в зоната, включително бирата в бара, беше безплатно. Това включваше и пакета храна, за който Дженисон му беше взел пари. Накратко казано, холдинговата зона бе място за сиромасите — или за тези, които също като него не бяха достатъчно предпазливи и опитни.
— Дявол го взел — рече Сосайтър, докато седяха на късна вечеря в чистото и удобно помещение за хранене в „Гест Хаус“, — изобщо ли не ти хрумна да попиташ интервюиращия в Хала Стейшън какво би могъл да си купиш?
— Не — отвърна Хал. — Просто смятах, че той ще ми каже всичко, което ми е нужно да зная. Бях глупав.
— Ами да — рече Сосайтър, кимайки с глава. — Наистина си бил глупав. Най-глупавият двадесетгодишен, когото съм виждал.
Хал бързо отклони поглед от готвеното, което ядеше. Но ако на лицето на възрастния мъж бе имало усмивка, той се бе оказал твърде бавен, за да я улови.
Приключил с яденето, Сосайтър вече бе довършил една далеч по-малка порция и седеше на чаша кобианско кафе, като го наблюдаваше. Хал бутна чинията настрани.
— Сост — каза той, защото човекът го бе предупредил, че предпочита да чува този вариант на името си, което повечето хора произнасяха неправилно, а не беше особено пристрастен към Ханс, — какво трябва да стане от момента, когато се появя за назначение, до извикването по списък?
Този път наистина видя как Сост се ухили.
— Сега реши да поразпиташ, а?
— От сега нататък, първо ще питам — каза Хал.
Сост кимна.
— Добре — рече. Той отпи от чашата кафе и пак я остави на масата. — Сутринта ще се покажеш там и всички, които могат да се държат на краката си, ще бъдат пред бюрото. Агентът ще ви извиква по списък, ще отмята всички, които не са там, и ще ви възложи работа въз основа на ордерите за работа, които е получил от тазсутрешната проверка. Това е.
— А после какво? Ако ме извикат за назначение?
— Тогава получаваш пътни документи с указания и пропуски, които са кредитирани срещу новата ти работа. После потегляш за оная компания, която се нуждае от теб достатъчно, за да те наеме.