— И когато стигна там?
— Ще те насочат към някой екип в една от смените — освен ако шефът на екипа не те отхвърли. Ако стане тъй, ще те подмятат насам-натам, докато открият екип, който да те вземе.
— Ами ако никой не ме поиска?
— Теб? — Сост го погледна. — Не ми се вярва. Но ако го направят, компанията ще ти даде една седмична заплата и ще те стовари в най-близката холдингова зона. И започваш всичко отначало.
Той стана, за да си сипе още една чаша кафе от автомата на стената, а после седна отново на масата, на която се хранеха.
— Сост — попита Хал, — кои са нещата, които те карат да мислиш, че още нямам двайсет?
Сост го изгледа продължително.
— Искаш да знаеш от какво да се пазиш ли? — каза най-накрая. — Ще ти кажа. Първото е: дръж си устата затворена. Разбира се, аз зная, че гласът ти е мутирал преди четири-пет години, само че всеки път, когато кажеш нещо, приказваш като хлапе. По дяволите, ти мислиш като хлапе. Така че, ако можеш да се удържиш, не приказвай!
Хал кимна.
— Добре — рече. — Няма да го правя!
— И не бързай — каза Сост. — Не започвай да говориш с всеки срещнат, сякаш ти е стар приятел. Но пък и нямам предвид да бъдеш постоянно подозрителен. Просто се дръж на разстояние. Изчакай малко. А също така, недей да подскачаш. Щом натрупаш малко повече години, няма да имаш толкова енергия за прахосване. Когато седиш, седи спокойно. Но големият проблем е да внимаваш с говоренето. Просто свикни да не го правиш.
— Ти сам приказваш доста — отбеляза Хал.
— Ето пак — рече Сост. — Това е точно нещо такова, дето ще го каже някое хлапе. Точно, което не трябва. Какво ти влиза в работа как говоря аз? Колкото за моето говорене, аз знам какво да кажа. Мога да правя шум с устата си цял ден и да не издам нищо, което не желая. А ти… ти всеки път щом си отвориш устата се издаваш напълно.
Хал кимна.
— Разбрах.
— Така е по-добре — рече Сост. — Е, какво смяташ да правиш утре сутрин?
— Почакай и ще видиш — отговори Хал.
— Разбрах — на свой ред кимна Сост. — Браво на теб. Учиш се. Само че аз имах предвид какво ще правиш с ония типове от холдинговата зона.
Хал сви рамене.
— Така е още по-добре. Ще се справиш — каза Сост и се изправи. — Аз си вдигам чуковете. Ето ти още една разлика. Като пораснеш напълно, ще знаеш, че идва и друг ден. Не го забравяй.
След като по-възрастният човек стана, Хал поседя още малко, като се наслаждаваше на чистата миризма и уединеността на помещението за хранене, където сега бе останал сам. После се изтегна в леглото зад заключената врата в уютната стая, която кредитът му бе осигурил.
Почукването на вратата го събуди сякаш в същия миг, когато затвори очи. Стана, отключи и отвори вратата, и откри Сост да го чака облечен.
— Кое време е? — запита пресипнало Хал.
— Седем и трийсет — отговори Сост. — Или не желаеш да закусиш?
Закусиха в същото помещение и Сост го откара до холдинговата зона.
— Аз ще изчакам — рече Сост, паркирайки джипа, когато стигнаха точно за проверката в 8:30 ч. — Нормално е да те разпределят днес. Но ако не получиш назначение, мога да те откарам обратно в „Гест Хаус“, преди да продължа.
Хал тръгна да излиза от джипа, за да се присъедини към хората, които стояха пред бюрото.
— Стой мирен — каза Сост под носа си. — Какво, по дяволите, не можеш ли да чуваш сега? Какво ти казах снощи за подскачането?
Хал се настани отново на седалката в джипа. Седеше мълчаливо със Сост и чакаше заедно със стоящата тълпа да се покаже Дженисон. Имаше време да поогледа другите чакащи и установи, че търси човека, който го бе нападнал. Само че клиновидното лице с дългото тяло комай не бяха тук. Вероятно оня човек е пострадал по-тежко, отколкото си бе помислил Хал… Тази мисъл го смрази, ала след думите на Сост предната вечер той не каза нищо на възрастния мъж.
Той пак се засили да излезе от джипа.
— Казах ти, стой мирен — изръмжа меко Сост.
— Трябва да взема чантата си — ако е още там.
— После.
Хал се отпусна на седалката и се захвана да оглежда тълпата за лица, които би могъл да познае. Откри мъжа, който се занимаваше с резба, но не бе в състояние да идентифицира със сигурност никой от останалите от клетката. Постепенно осъзна, че никой от хората в тълпата не отговаря на погледа му. Фактически резбарят не го видя, тъй като се бе извърнал настрани, когато Хал го забеляза.