За опит си избра един мъж, за когото бе сигурен, че никога по-рано не е виждал, и се втренчи единствено в него.
Отначало човекът, наглед разсеяно се извърна под погледа на Хал, а сетне, когато Хал продължи да го гледа, се мушна по-навътре в тълпата и започна да се придвижва зад други, по-високи от него хора, използвайки ги като заслони, докато се движеха, докато неумолимият поглед на Хал не го изтласка в най-отдалечения край на тълпата.
Най-накрая вратата се отвори и Дженисон се показа. Беше почти девет без четвърт. Той държеше в ръка една разпечатка и без да гледа към тълпата, започна да чете имената. Третото име бе на Хал. Щом привърши, Дженисон вдигна очи и видя джипа с тях двамата.
— Сост! — викна той и махна с ръка.
В отговор Сост вдигна своята. Дженисон се обърна и влезе в офиса.
— Познаваш ли го? — запита Хал.
— Не — рече Сост. — Той обаче изглежда ме познава. С много хора е така.
Тълпата пред офиса започна бавно да се разпада, тъй като много разочаровани нейни членове тръгнаха към клетките или бара, а другите, чиито имена бяха извикани, се скупчиха пред вратата.
— Не бързай — каза Сост, когато Хал отново понечи да излезе от джипа. — Остави другите да влязат първи. Сега е подходящ момент да си вземеш оная чанта.
— Ако е още там — мрачно отрони Хал.
Сост се разсмя, но не каза нищо.
Хал излезе от джипа и като се напрегна инстинктивно, наближи мъжете, които все още стояха в рядка група пред офиса. Те дискретно му направиха път, но при това никой не погледна право към него. Зад тях коридорът между клетките беше празен, а самите клетки — обезлюдени, като се изключат няколко съвсем бездейни тела, изтегнати тук-там на някоя койка. Той отиде до клетката, в която беше предната нощ, влезе вътре и погледна към койката, на която се бе настанил.
Чантата му стоеше точно там, където я бе оставил. Занесе я обратно до джипа. Пред вратата на офиса все още чакаха няколко души и точно когато той навлезе в пространството пред сградата, един мъж излезе отвътре, а друг влезе. Хал се качи в джипа.
— Там беше — рече. — Не мога да повярвам.
Сост се изкикоти, но този път тихо.
— Кой от тях би я взел? — запита той.
Хал погледна възрастния мъж с любопитство, но тъй като играеше новата си игра да приказва колкото се може по-малко, наместо да попита какво е имал предвид, зачака. Или Сост щеше да му каже, преди да си тръгне, или отговорът щеше да изскочи другояче.
Остана да чака със Сост, докато и последният човек не излезе от офиса, а сетне слезе от джипа и пресече площадчето до вратата. Влезе вътре и откри, че Дженисон седи на бюрото си зад тезгяха. Този път обаче Дженисон стана, усмихвайки се, и дойде от другата страна.
— Ето ти документите за назначение — каза Дженисон, като му ги подаде. — Нает си от мина Йоу Ди, минна компания „Темплар“. Трябва да стигнеш там след два часа с метрото. Дадох ти добро назначение.
Хал не отговори веднага. Още при първата им среща не бе харесал особено Дженисон. Сега не го харесваше още повече, а и беше сигурен, че очебийната щедрост и дружелюбие трябва да имат нещо общо с някаква полза, която Дженисон се надява да извлече от него. Номерът беше да се опита да разкрие каква е тая полза. „Подобни ситуации — му бе казал веднъж Уолтър, — винаги преминават в пазарлъци. И първата тайна на успешното пазарене е да накараш другата страна да направи предложението.“
— Снощи ти ми взе пари за храната — каза Хал, като пое документите за назначението си.
— Вярно е — потвърди Дженисон, като се облегна на тезгяха и продължи да се усмихва. — Официално, разбира се, не би следвало да го правя. Ако знаех повече за теб, не бих го сторил. Само че на такава работа си взимаш онова, което можеш. Не бих го направил пак, но сега кредитът е влязъл в централното счетоводство и ще бъде малко неловко да го върна, без да разстроя счетоводителите в централата. А и аз я карам по-добре, като се спогаждам с хората. Виж какво, направих ти голяма услуга с мината, където те разпределих. Ако не ми вярваш, питай твоя приятел Сост. Защо не ми направиш тази дребна услуга да забравиш малката сметка на твоя кредит? Може би някой ден ще имаме някой дребен бизнес и аз ще ти смъкна тази стойност от цената.
— А може би никога няма да свършим никаква друга работа заедно — каза Хал.
Дженисон се засмя.