— На Коби всеки върши бизнес с всеки. Както ти казах, питай твоя приятел Сост.
— Може би, аз съм по-различен — рече Хал.
Бе подбирал думите си наслуки, но изведнъж сетивата му, изопнати до максималната си готовност, го убедиха, че с последния си отговор е задействал у Дженисон някаква реакция. Разбира се, Дженисон би могъл да изтълкува казаното и като заплаха… Хал внезапно си спомни, че е дошъл на Коби, за да се скрие, и рязко осъзна опасността да настоява прекалено много за всяко различие, което би могъл да има с останалите. Така че, бързо заговори отново.
— Във всеки случай не очаквам да дойда отново тук.
— Винаги има шанс — отвърна Дженисон. — Аз самият не зная какво би могло да ни накара пак да разговаряме, но ми харесва винаги да се разделям като приятел с всекиго. Съгласен?
— Аз не се сприятелявам толкова лесно.
Дженисон показа известна досада.
— Просто изтъквам, че може би ще съм в състояние някой ден да ти направя някаква услуга! Може би, в крайна сметка ти ще установиш, че искаш да въртиш бизнес с мен. Ще бъде далеч по-добре, ако двамата сме вече — добре де, не приятели, но поне добре разположени един към друг.
Хал го изгледа внимателно. Дженисон звучеше искрено. Хал би могъл да провери със Сост, ала вече започваше да се убеждава, че агентът трябва да има някаква специфична стока, която събитията тук го бяха убедили, че може би, някой ден ще успее да продаде и на Хал, и сега се опитва първоначално да павира пътя към тази продажба.
Хал пъхна документите във вътрешния джоб на якето си.
— Какво стана с онзи мъж, дето ме нападна снощи? — запита той.
— Кой? — Дженисон повдигна вежди, извърна се и пробяга с поглед по един списък от оставена на бюрото му разпечатка, в който като че ли бяха изредени имена. — … Кеф? О, да, Кеф. Той е наред. В болницата е. Лека контузия. Вероятно ще се върне тук след ден-два… макар че разправят, че може би ще поискат да го задържат за малко психиатрия.
Хал се обърна и тръгна към вратата. Налагаше се да се пребори с цялото си възпитание, за да не каже довиждане, но все пак успя да се справи.
Отвън площадчето между бара и офисът беше празно. В бара нещата изглежда пак бяха набрали пълен ход. Закрачи и се качи в джипа при Сост.
— Какво означава тук „психиатрия“? — попита той.
— Изследвания на главата. За откачалки. — Сост се вторачи в него. — Къде те назначиха?
— Мина Йоу Ди — отвърна Хал. — Дженисон изглежда си мисли, че ми е направил особено голяма услуга.
Сост подсвирна кратко.
— Възможно е — каза той. — Това е добра мина. Честно ръководство. Добри бригадни водачи — или поне последния път, когато чух за там, бригадните водачи бяха добри.
Сост вдигна джипа си от земята на въздушните му двигатели и го обърна отново в посока към Хала Стейшън.
— Какви са тия бригадни водачи?
— В една бригада има от шест до десет човека. Един човек ги води. Ще вземеш метрото. Ще те закарам дотам.
— Искаш да кажеш, че долу в мината работят на бригади?
Сост кимна.
— Каква е процедурата, когато стигна там? Дали ще ме вкарат в някоя бригада — и веднага ли ще сляза да работя в мината? Или първо ще трябва да получа известно обучение?
— Твоят бригаден водач ще те обучи — и това ще е цялото ти обучение — обясни Сост. — Само че няма просто да те вкарат в някоя бригада. Както ти казах, ако иска бригадирът може да те отхвърли. Само че не го правят много често. Онзи бригаден шеф, на когото е толкова трудно да се угоди, доста бързо изчерпва търпението на ръководството. Вероятно ще те пратят долу за първата ти смяна или на следващия ден, след като пристигнеш, но ако пожелаят, могат да ти наредят да се облечеш, да ти сложат фенера в ръката и да те пратят още от наемното бюро направо в скипа.
— Скип? Не се ли наричат всички останали в холдинговата зона?
— Не-е, кип. Кип — такъв ще си и ти — е последният човек, който е влязъл в бригадата. Той трябва да изпълнява всички нареждания на останалите. А скип — това е джаджата, с която слизаш долу в мината. Нещо като асансьор.
— Уф — рече Хал, но продължи да задава въпроси, докато Сост не го закара до перона на метрото.
— Просто прави онова, което пише в пътните ти документи — каза накрая Сост. — Аз трябва да работя. Довиждане.
Той рязко завъртя джипа и потегли.
— Чакай! — викна Хал подире му. — Кога пак ще налетя на теб? Как да те намеря?
— Просто попитай някой! — извика в отговор Сост, без да извърне глава. Вдигна за малко ръка за сбогуване и сви зад ъгъла, където изчезна и не се виждаше вече нито от перона, нито от тунела на метрото.